Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 119

Тръгнаха нагоре към боровата гора.

Старицата се облегна на масивното дърво и прошепна:

- Той няма да нарани чедото ми... - Сърцето й прескочи един такт. - Ами ако греша?

101

Чук, чук-чук... Морзовата азбука. Ето пак... Чук, чук... Не можеше да разчете посланието...

Милко се надигна. Не беше в затвора. Още не можеше да свикне. Защо тогава чуваше...

Някой сечеше дърва, сети се той. Стана и погледна през прозореца. Не беше съмнало напълно. Пчелните кошери още хвърляха дълги сенки към двора на леля Бенда.

Той очакваше, че след признанието за убийството веднага ще го изгонят от селото. Не можеше да повярва, че го оставиха. Тези дни подбираше животните за паша, без да вдигне глава към стопаните им. Срам го беше, че всички знаят за убийството и се страхуват от него. Но никой нищо не му подметна. Милко се досети, че тайната му е запазена от тримата кралевци - Вампора, Балабана и леля Бенда. Добра жена е, помисли си той и тогава чу викът й.

Милко се спусна към съседния двор. Успя само да грабне овчарската гега. Пред външната порта се поколеба. Открехна я леко и се озърна във всички посоки. Не виждаше опасност. Кой тогава извика?

Баба Бенда го усети и се обърна. Държеше брадва в ръка, но когато го видя, седна на един дънер. На него му дожаля за добрата старица.

- Дай - пресегна се той към брадвата. - Аз ще насека дървата.

- Недей - спря го баба Бенда. - Още мога сама. - Огледа го и попита: - Защо си гол и бос?

Милко се засрами и запристъпва от крак на крак. Едва промълви:

- Чух...

- Какво?

- Някой викаше за помощ...

- Къде? - скочи пъргаво възрастната жена.

- Тук... - отстъпи крачка назад овчарят. - Помислих, че ти викаше.

- И да викам, няма кой да ми помогне...

- Какво е станало?

- Траян не се върна тази нощ... - изхлипа баба Бенда.

- Сигурно е по любов - направи опит да я успокои Милко.

- Ох, де да беше така!

- Как да ти помогна? - попита я той, но разбра страха на старицата.

- Не знам дали някой може да ми помогне... Защо го пуснах? Защо? - завайка се тя. - Човек се променя... И най-добрият става по-лош...

- Да не би... онези с пушките? - досети се Милко.

- Какво за тях? - сопна се баба Бенда.

- Да са му направили нещо...

- Не са те - отсече възрастната жена. - Но ако те не помогнат... - изправи се решително тя.

- Кого да викам? - сети се Милко.

- Вампора.

- Дали е станал?

- Блъскай по вратата, докато те чуе!

- Какво да му кажа?

- Да идват с Балабана веднага!

- А ако ме питат защо?

- Кажи им, че животът на Траян е в опасност!

Милко бързо тръгна към външната порта. Баба Бенда се провикна след него:

- Облечи се преди това!

102

Радо влезе в кабинета и с изненада установи, че шефът му не само е на работа, но вече е изпил първите две кафета.

- Ако знаех, че си тук... - вместо поздрав каза младият мъж.

- Никога не е късно, юнако - прекъсна го Мишената. - Бих поел още кофеин...

- Исках да кажа, че щях да купя и за теб... - Радо посочи с поглед торбичката с две банички и айрян.

- Че кога си ме видял да закусвам?

- Не си в настроение - отбеляза партньорът му.

- Не съм спал - призна комисарят. - И така го мислих, и иначе... Ти защо си толкова рано тук?