Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 123

- Ко ти става бе, човек? - отстъпи назад мъжът. - Майстори ти водя, ремонт ще правим...

- Станала е грешка - отговори Мазачо. - Нямам аз пари за ремонт.

- Всичко е платено.

- От кого?

- Питай шефа - засмя се пак мъжът. - Аз само изпълнявам. Майстор съм!

- И какво ще ремонтирате?

- Всичко, каквото кажеш... - огледа се майсторът. - Стените ще боядисаме...

- Татко, дръж! - подаде му пушката Ели.

Мазачо я взе, но не знаеше какво да прави с нея.

- А, не така! - обиди се майсторът. - Не работя под дулото на оръжието!

- Кой ви изпрати? - настоятелно попита кръчмарят.

- Шефът, казах ти вече!

- От коя фирма сте? - сети се да попита Ели.

- „Крал Царски“.

- Фирмата на Коко Хлопката? - изуми се Мазачо.

- Но той е мъртъв! - добави Ели.

- Ами, мъртъв! - поклати глава майсторът. - Вчера ми се обади.

- Станала е грешка - промълви кръчмарят. - Той умря преди две седмици.

- Да бе! - засмя се отново мъжът. - Прекарал е и вас... Нали знаете какъв е майтапчия?

105

- А ако Софиянеца вече е вампирясал и той?

- Искаш да кажеш, че ни готвят клопка? - досети се Вампора, помисли малко и отсече: - Не вярвам.

- Защо?

- Не ни поканиха на гробището.

- А къде?

- В землянката.

- Че тя на гроб прилича бе! - възкликна горският.

- Вярно! - плесна се с юмрук по челото Вампора. - Обратно! - и направи кръгом.

- Къде сега? - изпъшка Балабана.

- Ти иди за чесъна и кола, аз ще взема от параклиса кръста и кандилото.

- Сложи повече тамян! - посъветва го приятеля му. - Къде ще се чакаме?

- До стобора на Глухата Марина... И побързай!

След десет минути отново се срещнаха и тръгнаха към землянката. Намираше се под една скала в горния край на Орташкото дере. Била е лисича бърлога, преди Коко да я дооформи. Имаше нар от пръти, дупка на тавана за дима. Двама души можеха да седнат върху нара.

Вампора и Балабана дори като деца не се събираха, а само надничаха отвън и завиждаха за дребния ръст на Коко и Бончо.

- Спомняш ли си този номер на Коко? - попита Балабана.

- Е, как!

- Няма да забравя... Беше май през лятото...

- Аха.

- В седми глас бяхме...

- Аха - все така разсеяно отвръщаше кметът.

- Вървим шестимата и изведнъж Коко изчезва... Вдън земя пропадна!

- И ни гледа сеира - ядно промърмори Вампора.

- А как ни лъжеше, че са се крили партизани вътре?

- Ама му вярвахме... Дотук беше! - изръмжа кметът.

- Само не разбрах кога я е изкопал - замисли се Балабана.

- Вътре ще го закопая! Там ще му е гробът!

- Тихо! - спря се горският, който вървеше напред. - Чувам нещо...

До тях долетя спонтанен смях.

- Коко лъже Софиянеца, а той му се връзва на акъла! - промърмори Вампора.

- То и ние не изоставаме... - поклати глава Балабана.

- Да нападнем, а! - предложи кметът.

- С кандилото или с пръта? - попита горският.

- С голи ръце ще го удуша! Ще го изкормя и ще го обеся на червата му! Ще го смеля на ситна каймичка! Супа топчета ще си направя от него! - развика се Вампора и излезе пред землянката.

Траян и Коко седяха пред входа на землянката.

- Вампоре! - Коко Хлопката скочи, разпери ръце и се метна като маймуна върху приятеля си. Сграбчи го през рамене, а краката му се увиха около кръста на Вампора.