Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 120

- Тренирам долу.

- Къде?

- Във фитнеса на полицията. Станал съм в пет, за да не се блъскам с останалите.

- Де и аз да можех! - въздъхна Мишената.

- Никога не е късно...

- Отървах аз... колана. Вече съм на предпоследната дупка.

- Важното е Мария да не отървеш!

- Да не съм глупак като теб! - изпъчи се комисарят.

Радо не отговори, отвори кофичката с айрян, отпи и захапа първата баничка.

- Нищо не казваш - погледна го Донов.

- Ям.

- Не ти пречи на мисленето!

- Но ми пречи на говореното - каза Радо и отново откъсна парче баница.

- Добре. Аз ще говоря - продължи Мишената. - Изяснихме си как е настъпила смъртта на Димо, Бончо и Стела...

Радо направи с ръка знак „Горе-долу“.

- Горе-долу - съгласи се шефът му. - Но не ти ли се струва, че забравяме най-важното...

Радо само повдигна рамене и отстави настрани закуските.

- Мотивът, юнако! Мотивът!

- Всичките са от ловната дружинка...

- Адриан Мазачо не е от компанията на Вампора. По-млад е от тях.

- Останалите от векове са заедно.

- Това не те ли притеснява? - попита комисарят.

- Защо? Може би имат някаква обща тайна...

- Откога?

-Не знам.

- Защо точно сега някой ги избива? Какво се е променило?

- Не знам - повдигна рамене младият мъж.

- Провери ли наследниците?

- Ето ги! - Радо взе извлеченията от общината и зачете: - Константин Криндов има единствен син, който е в Тасмания... Димо Гетов няма преки наследници...

- Ще се появят хиените, ще се появят...

- Бончо Бончев има две дъщери, които го наследяват, а Стела... Всичко остава за майката...

- Която няма да я бъде дълго на този свят.

- Явно наследствата не са мотив - обобщи Радо.

- Въртим се като куче около опашката си. - Мишената обикаляше в кръг. - Нямаме заподозрян, нямаме мотив, а днес може да ни се обадят за следващия...

- Чукай на дърво!

- Радо, свърши ли закуската? - Комисарят дори спря, преди да попита.

- Отивам, шефе! - разбра го веднага колегата му.

- Колкото можеш донеси...

- Една табла трябва да си купя - разпери ръце Радо. - Само две ръце имам!

- Стигат за четири кафета.

Радо излезе, а Мишената седна зад бюрото си. Взе от лявата си страна първия протокол на доктор Моренов. Една мисъл го изпревари и излезе от устата му:

- Първият...

Започна да рови из струпаните протоколи. Не можа да открие търсеното. Прехвърли се на полицейските бюлетини. Прелисти ги един месец назад. Нямаше никаква информация. Той стана и започна възбудено да се разкарва из тесния кабинет. За малко не бутна Радо, който отвори вратата с крак и се подаде с изпълнената поръчка.

- Шефе, дръж! - протегна лявата си ръка младият мъж.

Мишената машинално пое кафето и отпи, докато Радо внимателно постави останалите чашки върху бюрото. После момчето седна на стола си и придърпа торбичката със закуските.

- Юнако, забравихме да проверим как е загинал Константин Криндов! Първата смърт!

- Катастрофа - обади се между две хапки младият полицай.

- Но как е станала катастрофата? Кой я е предизвикал?

Радо остави отново закуските, изми се на чешмата и седна пред монитора. Подхвърли: