Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 118

- Само Стелето... - тъжно изрече Коко. - Познава ме тя... Повече от всичките ме познава...

- Затова ли я уби? - попита младежът.

- Не говори глупости, зелена тикво! Какво знаеш ти за мен и Стела?

- Неосъществена любов...

- Така е... Защото съм дирник... - ядосано промълви Коко. Запали нова цигара от фаса на първата и попита: - Какво открихте в Прокълнатия гроб?

- Кокали.

- Само едни ли?

- Да.

- Жив е уродът! Трябваше добре да отъпчем ямата.

- Той е...

- Убиецът на моите приятели - категорично изрече Коко. - Прочете ли тетрадките на Бончо Гладиатора?

- Още не.

- А трябваше. Той е записал всичко за онази нощ.

- Аз вече знам.

- Леля Бенда ли ти каза?

Траян отговори с въпрос:

- Ти ли ми подхвърли тетрадките?

- Аз.

- Значи ти си убил Бончо Гладиатора! - повиши глас младежът.

- Беше мъртъв, когато влязох - скръцна със зъби Коко.

- И как излезе, когато аз пазих пред вратата на учителя? - сети се веднага Траян.

- През стобора, синко...

Младежът го погледна отвисоко и поклати недоверчиво глава.

- Не си ли пробвал? - изненада се Коко.

- Какво?

- Да прескочиш някой дувар...

- Не се е налагало.

- Ако те подгони бясно куче, ще прескочиш с един скок - засмя се гостът. - Не си ли виждал дървото, което се издава от зида?

- Не.

- Лесно е - стъпваш върху него, премяташ крак и си от другата страна на стобора...

- Не видя ли никого, когато прескочи дувара на Бончо Гладиатора? - отчаяно попита Траян.

- Нямаше да е жив, ако го бях видял - убедено произнесе по-възрастният мъж.

- А за Димо Вълкобореца какво ще кажеш? Ами за Стела?

- Ще ти разкажа всичко, което знам - изрече Коко. - А ти ще помагаш...

- Давай! - Младежът се подпря на перилата на чардака.

- Не тук - огледа се по-възрастният мъж. - Да вървим!

Траян не помръдна.

- Страх ли те е? - изненада се Коко Хлопката.

- Имам ли основание?

- Не.

- А ако ме застреляш и закопаеш някъде? - попита младежът.

- Никой няма да разбере! - отсече категорично мъжът.

- Значи имам основание да...

- Я тръгвай! - повиши глас Коко. - За какво ще те убивам?

- Защото знам тайната...

- Не си само ти.

- Но малко хора останаха... - подхвърли Траян.

- Да не мислиш, че аз съм ги убил?

- А не си ли?

- По-добре аз да бях мъртъв... - прошепна тъжно Коко.

- Защо дойде при мен? - сети се Траян. - Защо не посетиш Вампора или Балабана?

- Пробвах - тихо каза Коко Хлопката. - Изкарах акъла на Юлия, жената на Вампора... Откъде да знам, че тогава копаете?

- Когато сме били на гробището ли?

- Аха... Ако тогава се бях показал... - и той неочаквано се разкудкудяка. - Щяха да напълнят гащите!

- Тихо! Ще събудиш баба... - ослуша се Траян, но му се прииска и той да прихне, представяйки си изумлението на кмета и горския.

- Ще си нося аз вината оттук нататък... - отново стана сериозен Коко.

- Каква е твоята вина?

- Имаме цяла нощ... - решително изрече Коко. - Да вървим!

Излязоха на улицата.

Баба Бенда беше чула целия разговор. Тя отвори вратата на стаята си и ги последва до външната порта. Коко свирна и зад завоя се появи Царски.

- А Краля? - дочу тя гласът на Траян.

- Ще изскочи и той отнякъде - му отговори Коко.