Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 118
Лора Лазар
- Само Стелето... - тъжно изрече Коко. - Познава ме тя... Повече от всичките ме познава...
- Затова ли я уби? - попита младежът.
- Не говори глупости, зелена тикво! Какво знаеш ти за мен и Стела?
- Неосъществена любов...
- Така е... Защото съм дирник... - ядосано промълви Коко. Запали нова цигара от фаса на първата и попита: - Какво открихте в Прокълнатия гроб?
- Кокали.
- Само едни ли?
- Да.
- Жив е уродът! Трябваше добре да отъпчем ямата.
- Той е...
- Убиецът на моите приятели - категорично изрече Коко. - Прочете ли тетрадките на Бончо Гладиатора?
- Още не.
- А трябваше. Той е записал всичко за онази нощ.
- Аз вече знам.
- Леля Бенда ли ти каза?
Траян отговори с въпрос:
- Ти ли ми подхвърли тетрадките?
- Аз.
- Значи ти си убил Бончо Гладиатора! - повиши глас младежът.
- Беше мъртъв, когато влязох - скръцна със зъби Коко.
- И как излезе, когато аз пазих пред вратата на учителя? - сети се веднага Траян.
- През стобора, синко...
Младежът го погледна отвисоко и поклати недоверчиво глава.
- Не си ли пробвал? - изненада се Коко.
- Какво?
- Да прескочиш някой дувар...
- Не се е налагало.
- Ако те подгони бясно куче, ще прескочиш с един скок - засмя се гостът. - Не си ли виждал дървото, което се издава от зида?
- Не.
- Лесно е - стъпваш върху него, премяташ крак и си от другата страна на стобора...
- Не видя ли никого, когато прескочи дувара на Бончо Гладиатора? - отчаяно попита Траян.
- Нямаше да е жив, ако го бях видял - убедено произнесе по-възрастният мъж.
- А за Димо Вълкобореца какво ще кажеш? Ами за Стела?
- Ще ти разкажа всичко, което знам - изрече Коко. - А ти ще помагаш...
- Давай! - Младежът се подпря на перилата на чардака.
- Не тук - огледа се по-възрастният мъж. - Да вървим!
Траян не помръдна.
- Страх ли те е? - изненада се Коко Хлопката.
- Имам ли основание?
- Не.
- А ако ме застреляш и закопаеш някъде? - попита младежът.
- Никой няма да разбере! - отсече категорично мъжът.
- Значи имам основание да...
- Я тръгвай! - повиши глас Коко. - За какво ще те убивам?
- Защото знам тайната...
- Не си само ти.
- Но малко хора останаха... - подхвърли Траян.
- Да не мислиш, че аз съм ги убил?
- А не си ли?
- По-добре аз да бях мъртъв... - прошепна тъжно Коко.
- Защо дойде при мен? - сети се Траян. - Защо не посетиш Вампора или Балабана?
- Пробвах - тихо каза Коко Хлопката. - Изкарах акъла на Юлия, жената на Вампора... Откъде да знам, че тогава копаете?
- Когато сме били на гробището ли?
- Аха... Ако тогава се бях показал... - и той неочаквано се разкудкудяка. - Щяха да напълнят гащите!
- Тихо! Ще събудиш баба... - ослуша се Траян, но му се прииска и той да прихне, представяйки си изумлението на кмета и горския.
- Ще си нося аз вината оттук нататък... - отново стана сериозен Коко.
- Каква е твоята вина?
- Имаме цяла нощ... - решително изрече Коко. - Да вървим!
Излязоха на улицата.
Баба Бенда беше чула целия разговор. Тя отвори вратата на стаята си и ги последва до външната порта. Коко свирна и зад завоя се появи Царски.
- А Краля? - дочу тя гласът на Траян.
- Ще изскочи и той отнякъде - му отговори Коко.