Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 117
Лора Лазар
- Затова ме е страх, чедо...
- После? Какво стана после?
- Когато се върнахме, Бенда се люлееше на джанката... - Старицата отново се разплака. - Люлееше се... За няколко минути я изтървахме...
- А Зарко?
- Изчезна.
- Онези щури глави не го ли откриха?
- Не. Не го откриха. - Баба Бенда отпи от чашата.
- Страхуваш се, че са го открили.
Старицата стисна устни. Внукът й стана и се разходи нервно из стаята.
- Не са го убили - убедено изрече Траян. - Сега ми стана ясно. Мислили са, че са го убили, но той се е изплъзнал... Затова са мълчали трийсет години!
- Защо мислиш така, чедо? - оживи се възрастната жена.
- Обещаваш ли да пазиш тайната?
- Как се извъртяха нещата... - направи опит да се усмихне баба Бенда.
- Слушай! - възбудено прошепна Траян. - Онази нощ следях Балабана и Вампора. Когато започнаха да копаят Прокълнатия гроб, им се показах.
- Как не са те убили! - възкликна тя.
- Имаха нужда от помощ - изпъчи гърди младежът. - Изорахме Прокълнатия гроб, но там имаше само едни тленни останки...
- Там погребахме Бенда.
- Но те знаят, че там са заровили и насилника й...
- Зарко е останал жив - изтръпна жената. - Господ да ни е на помощ!
- Но къде е сега?
- В Кралево - едвам прошепна баба Бенда.
100
Най-ниското стъпало проскърца. Натрапникът прескочи второто и четвъртото стъпало и се озова на чардака. Слаба, невисока фигура. Траян се изправи, хвърли фаса и посегна да светне лампата.
- Недей! - прошепна нощният гост. - И не се страхувай!
- Кой си ти?
- Не се ли сещаш?
- Не те познавам.
- Но все се мъкнеш с Вампора и Балабана! - ревниво изрече мъжът. - Бързо се присламчи към тях!
- Следиш ли ни?
- Когато успея.
- Много работа ли имаш през нощта?
- И през деня... - въздъхна натрапникът. Облегна се на чардака и лунната светлина огря лицето му.
- А Вампора каза, че няма цигани в Кралево... - отдръпна се назад младежът.
- Е, няма да се обиждаме на боя! - докачи се гостът, извади цигара и запали. - От рождение съм се овъргалял в черна вакса - неочаквано се засмя той.
- Не изглеждаш вампирясал... - започна да се досеща младежът.
- Ха-ха-ха! - изкудкудяка тихо натрапникът. - Само не пробвай да ме бучиш на кол! Чесън и тамян ще понеса, но кол в гърдите...
- Как изскочи от гроба?
- Не съм полягал там.
- Нали са те стреляли?
- А, не! - разпери ръце гостът. - Не се е случвало още. Да пази Господ! - и плю в пазвата си.
- Ти не си ли синът на Бенда? - Траян посочи с ръка към Прокълнатата къща.
- Да ти приличам на урод? - обиди се мъжът. - А и той е по-млад от нас...
- В тъмното не мога да преценя... - отстъпи към ключа за осветлението младежът. - Да светна, а?
- Недей! - спря го с жест мъжът. - Пу! Зелена тиква на златен стобор... Що е то? - разсмя се отново натрапникът. - Внукът на Златоуста Бенда.
- Тогава ти си...
- По-смело, зелено тикво!
- Ти си Коко Хлопката!
- Разгеле - успокои се Коко.
- А кой лежи в гроба вместо теб?
- Свински бут и камъни...- разхили се той. - Голям номер им спретнах! Ха-ха!
- Ти си...
- Не съм луд - прекъсна го веднага възрастният мъж. - Просто...
- И никой не разбра? - изуми се Траян.