Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 117

- Затова ме е страх, чедо...

- После? Какво стана после?

- Когато се върнахме, Бенда се люлееше на джанката... - Старицата отново се разплака. - Люлееше се... За няколко минути я изтървахме...

- А Зарко?

- Изчезна.

- Онези щури глави не го ли откриха?

- Не. Не го откриха. - Баба Бенда отпи от чашата.

- Страхуваш се, че са го открили.

Старицата стисна устни. Внукът й стана и се разходи нервно из стаята.

- Не са го убили - убедено изрече Траян. - Сега ми стана ясно. Мислили са, че са го убили, но той се е изплъзнал... Затова са мълчали трийсет години!

- Защо мислиш така, чедо? - оживи се възрастната жена.

- Обещаваш ли да пазиш тайната?

- Как се извъртяха нещата... - направи опит да се усмихне баба Бенда.

- Слушай! - възбудено прошепна Траян. - Онази нощ следях Балабана и Вампора. Когато започнаха да копаят Прокълнатия гроб, им се показах.

- Как не са те убили! - възкликна тя.

- Имаха нужда от помощ - изпъчи гърди младежът. - Изорахме Прокълнатия гроб, но там имаше само едни тленни останки...

- Там погребахме Бенда.

- Но те знаят, че там са заровили и насилника й...

- Зарко е останал жив - изтръпна жената. - Господ да ни е на помощ!

- Но къде е сега?

- В Кралево - едвам прошепна баба Бенда.

100

Най-ниското стъпало проскърца. Натрапникът прескочи второто и четвъртото стъпало и се озова на чардака. Слаба, невисока фигура.  Траян се изправи, хвърли фаса и посегна да светне лампата.

- Недей! - прошепна нощният гост. - И не се страхувай!

- Кой си ти?

- Не се ли сещаш?

- Не те познавам.

- Но все се мъкнеш с Вампора и Балабана! - ревниво изрече мъжът. - Бързо се присламчи към тях!

- Следиш ли ни?

- Когато успея.

- Много работа ли имаш през нощта?

- И през деня... - въздъхна натрапникът. Облегна се на чардака и лунната светлина огря лицето му.

- А Вампора каза, че няма цигани в Кралево... - отдръпна се назад младежът.

- Е, няма да се обиждаме на боя! - докачи се гостът, извади цигара и запали. - От рождение съм се овъргалял в черна вакса - неочаквано се засмя той.

- Не изглеждаш вампирясал... - започна да се досеща младежът.

- Ха-ха-ха! - изкудкудяка тихо натрапникът. - Само не пробвай да ме бучиш на кол! Чесън и тамян ще понеса, но кол в гърдите...

- Как изскочи от гроба?

- Не съм полягал там.

- Нали са те стреляли?

- А, не! - разпери ръце гостът. - Не се е случвало още. Да пази Господ! - и плю в пазвата си.

- Ти не си ли синът на Бенда? - Траян посочи с ръка към Прокълнатата къща.

- Да ти приличам на урод? - обиди се мъжът. - А и той е по-млад от нас...

- В тъмното не мога да преценя... - отстъпи към ключа за осветлението младежът. - Да светна, а?

- Недей! - спря го с жест мъжът. - Пу! Зелена тиква на златен стобор... Що е то? - разсмя се отново натрапникът. - Внукът на Златоуста Бенда.

- Тогава ти си...

- По-смело, зелено тикво!

- Ти си Коко Хлопката!

- Разгеле - успокои се Коко.

- А кой лежи в гроба вместо теб?

- Свински бут и камъни...- разхили се той. - Голям номер им спретнах! Ха-ха!

- Ти си...

- Не съм луд - прекъсна го веднага възрастният мъж. - Просто...

- И никой не разбра? - изуми се Траян.