Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 116

- Послушали са едно бебе? - усмихна се той.

- Още не ми били измислили име... Защо тогава да не ме кръстят Бенда? - Възрастната жена отсипа капка ракия на земята и едва тогава отпи.

- А после? - нетърпеливо попита Траян.

- Беше най-добрата ми приятелка...

- Допреди трийсет години - подтикна я той.

- Бързаш, чедо... - погледна го с укор старата жена. - Добре - въздъхна тя. - Беше нощ като тази... Луната и звездите ги нямаше... Само една кукумявка се обаждаше откъм комина на Прокълнатата къща... Трудно заспах... Сякаш съм предугаждала, че ще се случи нещо страшно... Унесох се, а отнякъде се чу ужасен вик... Още го помня, още го сънувам...

- Била е другата Бенда, нали?

- Скочих и погледнах през прозореца... - развълнува се старицата. - Бенда се щураше по двора и виеше... Блъскаше се в стобора, в джанката... Беше само по нощница...

Траян погали баба си по ръката, за да я успокои. Тя надигна чашата и я гаврътна цялата. Въздъхна, но не можа да продължи. Отново си наля ракия.

- Искаш ли вода? - тихо я попита.

- Не.

- Какво си помисли тогава?

- Помислих си, че се е случило нещастие със Зарко... - Синът на Бенда... Беше се върнал от казармата същия ден... Защо иначе майка ще вие така?

- А то какво било станало?

- Нещо страшно за една майка... Бенда се луташе по двора и викаше: "Господи, защо ме наказа? Убий ме, Господи, убий ме, защото вече не мога да живея!“ - Баба Бенда се спря и с много омраза в гласа каза: - По-добре да не беше го раждала!

- Зарко е убил някого - избърза внукът й.

- Майка си уби - промълви старата жена.

- Обесил е майка си? - Траян се ужаси.

- Не.

- Какво тогава е направил?

- Посегна на майка си.

- Пребил я, така ли?

- Наистина ли не разбираш, чедо? - погледна го баба Бенда, поколеба се, но каза: - Зарко насили майка си... - едва прошепна тя. - Сякаш е чужда жена, а не...

- Какво? - погнусено попита Траян, сигурен, че не е чул добре. - Той е луд!

- Не знам дали е луд, но не е човек... Урод е.

- Нарича се инцест - отговори машинално Траян. - Пиша дипломна работа по този въпрос... А после?

- Аз съм виновна - разплака се старицата.

- Не си виновна! - Траян стана и прегърна баба си. - Защо ще си виновна?

- Трябваше да спася Бенда... А аз...

- Откъде да знаеш какво ще направи тя?

- Трябваше да се сетя... Коя майка би живяла с подобен срам?

- Ами ако синът й е я закачил на дървото? - сети се изведнъж Траян. - За да не издаде престъплението му?

- Не, чедо... Тя посегна на живота си... Сама посегна...

- Защо тогава мислиш, че си виновна?

- Аз се обърках... Уплаших се...Вместо да отида при Бенда, да я прегърна и да я доведа тук...

- Какво? - прекъсна я нетърпеливо внукът й.

- Аз изгарях от мъст... Исках да го убия!

- И аз бих искал същото - прошепна Траян.

- Знаех, че не мога да се справя сама със Зарко... - продължи баба Бенда. - Хукнах към Вампора... Посред нощ, гола и боса хукнах... Той събра останалите...

- Кои?

- Коко, Максим, Бончо, Димо и Стела...

- А сега ги убиват един по един - сети се Траян.