Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 116
Лора Лазар
- Послушали са едно бебе? - усмихна се той.
- Още не ми били измислили име... Защо тогава да не ме кръстят Бенда? - Възрастната жена отсипа капка ракия на земята и едва тогава отпи.
- А после? - нетърпеливо попита Траян.
- Беше най-добрата ми приятелка...
- Допреди трийсет години - подтикна я той.
- Бързаш, чедо... - погледна го с укор старата жена. - Добре - въздъхна тя. - Беше нощ като тази... Луната и звездите ги нямаше... Само една кукумявка се обаждаше откъм комина на Прокълнатата къща... Трудно заспах... Сякаш съм предугаждала, че ще се случи нещо страшно... Унесох се, а отнякъде се чу ужасен вик... Още го помня, още го сънувам...
- Била е другата Бенда, нали?
- Скочих и погледнах през прозореца... - развълнува се старицата. - Бенда се щураше по двора и виеше... Блъскаше се в стобора, в джанката... Беше само по нощница...
Траян погали баба си по ръката, за да я успокои. Тя надигна чашата и я гаврътна цялата. Въздъхна, но не можа да продължи. Отново си наля ракия.
- Искаш ли вода? - тихо я попита.
- Не.
- Какво си помисли тогава?
- Помислих си, че се е случило нещастие със Зарко... - Синът на Бенда... Беше се върнал от казармата същия ден... Защо иначе майка ще вие така?
- А то какво било станало?
- Нещо страшно за една майка... Бенда се луташе по двора и викаше: "Господи, защо ме наказа? Убий ме, Господи, убий ме, защото вече не мога да живея!“ - Баба Бенда се спря и с много омраза в гласа каза: - По-добре да не беше го раждала!
- Зарко е убил някого - избърза внукът й.
- Майка си уби - промълви старата жена.
- Обесил е майка си? - Траян се ужаси.
- Не.
- Какво тогава е направил?
- Посегна на майка си.
- Пребил я, така ли?
- Наистина ли не разбираш, чедо? - погледна го баба Бенда, поколеба се, но каза: - Зарко насили майка си... - едва прошепна тя. - Сякаш е чужда жена, а не...
- Какво? - погнусено попита Траян, сигурен, че не е чул добре. - Той е луд!
- Не знам дали е луд, но не е човек... Урод е.
- Нарича се инцест - отговори машинално Траян. - Пиша дипломна работа по този въпрос... А после?
- Аз съм виновна - разплака се старицата.
- Не си виновна! - Траян стана и прегърна баба си. - Защо ще си виновна?
- Трябваше да спася Бенда... А аз...
- Откъде да знаеш какво ще направи тя?
- Трябваше да се сетя... Коя майка би живяла с подобен срам?
- Ами ако синът й е я закачил на дървото? - сети се изведнъж Траян. - За да не издаде престъплението му?
- Не, чедо... Тя посегна на живота си... Сама посегна...
- Защо тогава мислиш, че си виновна?
- Аз се обърках... Уплаших се...Вместо да отида при Бенда, да я прегърна и да я доведа тук...
- Какво? - прекъсна я нетърпеливо внукът й.
- Аз изгарях от мъст... Исках да го убия!
- И аз бих искал същото - прошепна Траян.
- Знаех, че не мога да се справя сама със Зарко... - продължи баба Бенда. - Хукнах към Вампора... Посред нощ, гола и боса хукнах... Той събра останалите...
- Кои?
- Коко, Максим, Бончо, Димо и Стела...
- А сега ги убиват един по един - сети се Траян.