Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 108

- Пийни студен айрян, чедо - приближи се към него баба Бенда.

Траян надигна каната, пи с едри глътки и част от млякото се стече по брадата му. Обърса се с ръка едва когато бяла струйка потече по гърдите му. Изруга наум, за да не подразни възрастната жена.

- Заради Ели ли се напи снощи? - попита благо баба му.

- Защо заради нея? - отговори с въпрос той.

- Говорят, че Мазачо те подгонил с пушката...

- Проклето село! - изруга Траян.

Направи опит да се изправи, но болката в главата му го принуди да се облегне назад.

- Отивам да спя - решително изрече той и с мъка се надигна.

- Ще те събудя, когато приготвя супата - каза баба му.

- Не ме буди!

Траян влезе в стаята и хладината й леко го освежи. Прерови раницата си, намери два аспирина и ги сдъвка. Тъкмо да легне, си спомни, че снощи писа някакви глупости на пияна глава. Погледна натам и видя, че лаптопът е заринат от някакви тетрадки. Приближи се и отвори първата.

- История на село Кралево, написана от Бончо Бончев - прочете гласно той и усети прилив на адреналин. - Тетрадките на Бончо Гладиатора!

Май някой искаше от него да допише историята на Кралево със събитията от последните дни. Кой му има такова доверие?

- Бабче, бабче - развика се той.

- Какво става, чедо? - запъхтяна се показа на прага старицата. - Добре ли си? - Тя се приближи и го пипна по челото.

Траян хвана ръцете й и нежно каза:

- Добре съм. Защо постоянно се тревожиш за мен?

- Ами за кого, чедо?

- Идвал ли е някой, докато спя?

- Никой не е идвал.

- А ти излизали?

- Нагледах Глухата Марина... - изрече баба Бенда и въздъхна. - И за нея се тревожа... Не е на себе си, откакто изгуби дъщеря си...

- Някой ми е подхвърлил тетрадките на Бончо Гладиатора - прекъсна я той.

- Сигурно иска да ги прочетеш - предположи колебливо старицата.

- Но кой е идвал тук?

- Отключено, е... Всеки може да мине - отговори тя. После припряно каза: - Ти по-добре чети!

- Ще ги прочета, но не сега... - бутна ги настрани Траян.

- Ами ако тайните на селото са описани от Бончо?

- Бабче, направи ми още айрян - съживи се отново той.

- Няма ли да ходиш на кафе „При Мазачо“? - смигна му тя.

- Нямам време - намуси се Траян.

- Да ти направя от онова, което купи от магазина? - подсмихна се старицата.

- Златна си, бабче - обърна се към нея той. - Знаеш ли как?

- Турското кафе се прави с магия... - засмя се баба му. -Чети на глас!

Траян се потътри след баба си, седна в кухнята, разгърна напосоки и зачете:

- По време на турското робство името на селото е Султанкьой (Царско село). То се споменава в османски данъчни регистри от петнадесети век. По това време тук са живеели около сто домакинства (ханета). Да не му се надява човек!

- Защо? Бончо много знаеше...

- Мислех, че е събрал само местните легенди...