Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 109
Лора Лазар
- Той ходи до града да търси документи - защити го баба Бенда.
- Личи си - отбеляза Траян. - Мъжете от селото са били дервентджии. Пазили се прохода към Стамбул. Отглеждали са и големи стада от овце, кози и крави... - Спря и се замисли.
- Защо не четеш?
- Не е това, което ми трябва.
Траян се върна в стаята си и потърси с поглед листче, с което да отбележи докъде е стигнал. Под лаптопа се подаваше някаква салфетка. Той тъкмо да я затисне между листите, когато хвърли бърз поглед върху драсканиците си. Беше ги записал в кръчмата на Мазачо - онази вечер, когато подслушваше разговора на кралевци около убийството на Димо Вълкобореца. Хвърли тетрадката настрани. Салфетката съдържаше много по-ценна информация. Защо я беше подминавал досега?
94
- Юнако - обърна се Мишената към партньора си, - да възстановим последователността на събитията от снощи.
- Нищо особено, шефе - изненадано го погледна партньорът му, докато щракаше с мишката. - Върнах се и спах. А ти?
- Не ме интересуват битовите ти преживелици - промърмори комисарят. - Говоря за събитията в Кралево снощи.
- Онази нощ - поправи го младият мъж.
- Не дръж на подробностите! - повиши тон Мишената.
- В подробностите е майсторлъкът на нашия занаят.
- Ще те перна! - ядоса се Донов. - Напоследък се държиш непочтително.
- Съжалявам - искрено отговори Радо.
- Да не сте се скарали със Стоя?
Стоя Харизанова бе психолог и им помогна много, за да разкрият убиеца от крайния квартал. По време на разследването двамата с Радо доста се сближиха и в областната дирекция очакваха скорошни сватбени звънчета.
- Не - отвърна едносрично младият мъж.
- Ако изтървеш и това момиче...
- Изтървах я вече - неочаквано си призна Радо.
- Глупак!
- Стоя заминава на едногодишна специализация...
- Какво от това?
- Заминава за Швейцария - каза младият мъж.
- Е, Ани от паспортна служба е на разположение...
- Кой е циникът сега? - обиди се Радо.
- Не знам - отговори Мишената. - В тази стая сме само възпитани хора с позитивно отношение към живота. - Стана, разходи се зад бюрото и попита: - Опитът за убийство на Балабана или пожарът?
- Какво? - разсеяно попита партньорът му.
- Кое от двете събития е първо?
- Опитът за убийство.
- Защо?
- Траян е свършил любовната си среща, тръгнал е към селото и е видял пламъците.
- До Кралево има около половин час спокоен ход. Ако прибавим и факторът нощ...
- Пълнолуние.
- И все пак е нощ - натърти Мишената. - За да види Траян пожара, значи той е бил запален преди неговото пристигане в селото.
- Трябва му известно време, за да се разгори... - каза Радо.
- Какво излиза тогава?
- Ти ми кажи... -
- Синхрон между двете събития.
- И аз така мисля.
- Ами ако двете събития не са свързани? - подхвърли Радо.
- Възможно е - отговори шефът му. - Но докладът на колегите...
- Пристигна ли? - надигна се младият полицай.
- Ще ти го преразкажа набързо... - Мишената грабна папката, разтвори я, прочете отново експертизата на пожарна безопасност и продължи: - Пламъците са започнали от комина на камината, който е и най-силно обгорен. После са подпалени парцали..