Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 109

- Той ходи до града да търси документи - защити го баба Бенда.

- Личи си - отбеляза Траян. - Мъжете от селото са били дервентджии. Пазили се прохода към Стамбул. Отглеждали са и големи стада от овце, кози и крави... - Спря и се замисли.

- Защо не четеш?

- Не е това, което ми трябва.

Траян се върна в стаята си и потърси с поглед листче, с което да отбележи докъде е стигнал. Под лаптопа се подаваше някаква салфетка. Той тъкмо да я затисне между листите, когато хвърли бърз поглед върху драсканиците си. Беше ги записал в кръчмата на Мазачо - онази вечер, когато подслушваше разговора на кралевци около убийството на Димо Вълкобореца. Хвърли тетрадката настрани. Салфетката съдържаше много по-ценна информация. Защо я беше подминавал досега?

94

- Юнако - обърна се Мишената към партньора си, - да възстановим последователността на събитията от снощи.

- Нищо особено, шефе - изненадано го погледна партньорът му, докато щракаше с мишката. - Върнах се и спах. А ти?

- Не ме интересуват битовите ти преживелици - промърмори комисарят. - Говоря за събитията в Кралево снощи.

- Онази нощ - поправи го младият мъж.

- Не дръж на подробностите! - повиши тон Мишената.

- В подробностите е майсторлъкът на нашия занаят.

- Ще те перна! - ядоса се Донов. - Напоследък се държиш непочтително.

- Съжалявам - искрено отговори Радо.

- Да не сте се скарали със Стоя?

Стоя Харизанова бе психолог и им помогна много, за да разкрият убиеца от крайния квартал. По време на разследването двамата с Радо доста се сближиха и в областната дирекция очакваха скорошни сватбени звънчета.

- Не - отвърна едносрично младият мъж.

- Ако изтървеш и това момиче...

- Изтървах я вече - неочаквано си призна Радо.

- Глупак!

- Стоя заминава на едногодишна специализация...

- Какво от това?

- Заминава за Швейцария - каза младият мъж.

- Е, Ани от паспортна служба е на разположение...

- Кой е циникът сега? - обиди се Радо.

- Не знам - отговори Мишената. - В тази стая сме само възпитани хора с позитивно отношение към живота. - Стана, разходи се зад бюрото и попита: - Опитът за убийство на Балабана или пожарът?

- Какво? - разсеяно попита партньорът му.

- Кое от двете събития е първо?

- Опитът за убийство.

- Защо?

- Траян е свършил любовната си среща, тръгнал е към селото и е видял пламъците.

- До Кралево има около половин час спокоен ход. Ако прибавим и факторът нощ...

- Пълнолуние.

- И все пак е нощ - натърти Мишената. - За да види Траян пожара, значи той е бил запален преди неговото пристигане в селото.

- Трябва му известно време, за да се разгори... - каза Радо.

- Какво излиза тогава?

- Ти ми кажи... -

- Синхрон между двете събития.

- И аз така мисля.

- Ами ако двете събития не са свързани? - подхвърли Радо.

- Възможно е - отговори шефът му. - Но докладът на колегите...

- Пристигна ли? - надигна се младият полицай.

- Ще ти го преразкажа набързо... - Мишената грабна папката, разтвори я, прочете отново експертизата на пожарна безопасност и продължи: - Пламъците са започнали от комина на камината, който е и най-силно обгорен. После са подпалени парцали..