Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 110
Лора Лазар
- Покривките от масата?
- Възможно е - отговори комисарят. - И сега най-интересното - изолирани са следи от бензин...
- Някой е полял с бензин дървесината наоколо...
- Накратко - пожарът е умишлен.
- Не сме съмнявали в това. Достъпът до кръчмата е лесен...
- Стопаните ги няма, дъщеря им има любовна среща на Калето...
- Въпросът е дали целта на пожара е отвличане на вниманието от събитията на Калето?
- Юнако, ако убийството на горския бе факт, до сутринта никой нямаше да знае.
- Тогава пожарът не е прикритие за замисленото убийство...
- Знае ли човек...
- Но пожарът не пасва в цялата верига от събития в Кралево... - продължи Радо.
- Това също го мислех... Ако имахме труп в кръчмата, тогава - да.
- Поредният нещастен случай. Ами ако подпалвачът не е знаел, че Мазачо е в града?
- В това село всичко се знае, юнако.
- Тогава пожарът е излишен, освен ако...
- Какво?
- Ако не е насочен пряко срещу Адриан Мазачо.
- А ако е в негов интерес? - попита Мишената.
- Какво се сети?
- Парите от застраховката...
- Мазачо и жена му са в града, значи имат алиби...
- А дъщерята? - прекъсна го веднага комисарят. - Едва ли биха рискували живота на момичето...
- Ами ако са знаели за любовната й среща на Калето?
- Дори и не подозират, че дъщеря им скитори посред нощ из Балкана.
- Прав си - съгласи се Радо. - Кметът каза, че е видял двамата влюбени в двора. Първи са започнали да гасят пожара.
- Има нещо, което не пасва... - замисли се Мишената. -Защо Валерия се е прибрала сама от Калето?
- След любовна среща би трябвало да вървите заедно в нощта... Да се държите за ръка... - продължи и Радо. - Може да са се скарали...
- Може - съгласи се Донов. - А по време на пожара са се сдобрили... Но защо нито Балабана, нито Милко са видели Валерия?
- А, не е така! Милко е видял самодива в бяла премяна... - засмя се Радо. - Ели добре познава местността... Може да е минала напряко.
Телефонът звънна. Мишената изслуша съобщението и затвори.
- Двете събития са свързани, юнако.
- Кой беше?
- Справка за телефонното обаждане до Балабана.
- Откъде е?
- От телефона в кръчмата на Мазачо.
- Какво? - изненада се Радо.
- Човекът е позвънил на горския, за да го примами на Калето...
- После е драснал клечката с кибрит и е проследил Балабана... - довърши мисълта на шефа си Радо.
- Имал е достатъчно време да бутне камъните и да се нареди сред зяпачите на пожара.
- Отписваме ли Траян от списъка на заподозрените?
- Знае ли човек...
95
- Софиянецо, тръгвай! - извика Вампора под прозореца на Траян.
- Пак ли ще копаем дупка? - подаде се той.
- За теб може да е дупка с червеи, ама за нас е... Мъка е за нас... - изрече кметът. - Утре сутринта е погребението на Стела.
- Разбирам - сконфузи се младежът.
- Нищо не разбираш, ама... Няма кой да копае. Балабана все още му се мотае главата, а ребрата му... - Кметът не довърши, а махна недоволно с ръка.
Траян бързо излезе навън, огледа се и си спомни, че полицаите взеха правата лопата. Вампора и Балабана го чакаха в джипа. Той се намъкна отзад и потеглиха. Едва тогава им каза:
- Нямам лопата.