Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 110

- Покривките от масата?

- Възможно е - отговори комисарят. - И сега най-интересното - изолирани са следи от бензин...

- Някой е полял с бензин дървесината наоколо...

- Накратко - пожарът е умишлен.

- Не сме съмнявали в това. Достъпът до кръчмата е лесен...

- Стопаните ги няма, дъщеря им има любовна среща на Калето...

- Въпросът е дали целта на пожара е отвличане на вниманието от събитията на Калето?

- Юнако, ако убийството на горския бе факт, до сутринта никой нямаше да знае.

- Тогава пожарът не е прикритие за замисленото убийство...

- Знае ли човек...

- Но пожарът не пасва в цялата верига от събития в Кралево... - продължи Радо.

- Това също го мислех... Ако имахме труп в кръчмата, тогава - да.

- Поредният нещастен случай. Ами ако подпалвачът не е знаел, че Мазачо е в града?

- В това село всичко се знае, юнако.

- Тогава пожарът е излишен, освен ако...

- Какво?

- Ако не е насочен пряко срещу Адриан Мазачо.

- А ако е в негов интерес? - попита Мишената.

- Какво се сети?

- Парите от застраховката...

- Мазачо и жена му са в града, значи имат алиби...

- А дъщерята? - прекъсна го веднага комисарят. - Едва ли биха рискували живота на момичето...

- Ами ако са знаели за любовната й среща на Калето?

- Дори и не подозират, че дъщеря им скитори посред нощ из Балкана.

- Прав си - съгласи се Радо. - Кметът каза, че е видял двамата влюбени в двора. Първи са започнали да гасят пожара.

- Има нещо, което не пасва... - замисли се Мишената. -Защо Валерия се е прибрала сама от Калето?

- След любовна среща би трябвало да вървите заедно в нощта... Да се държите за ръка... - продължи и Радо. - Може да са се скарали...

- Може - съгласи се Донов. - А по време на пожара са се сдобрили... Но защо нито Балабана, нито Милко са видели Валерия?

- А, не е така! Милко е видял самодива в бяла премяна... - засмя се Радо. - Ели добре познава местността... Може да е минала напряко.

Телефонът звънна. Мишената изслуша съобщението и затвори.

- Двете събития са свързани, юнако.

- Кой беше?

- Справка за телефонното обаждане до Балабана.

- Откъде е?

- От телефона в кръчмата на Мазачо.

- Какво? - изненада се Радо.

- Човекът е позвънил на горския, за да го примами на Калето...

- После е драснал клечката с кибрит и е проследил Балабана... - довърши мисълта на шефа си Радо.

- Имал е достатъчно време да бутне камъните и да се нареди сред зяпачите на пожара.

- Отписваме ли Траян от списъка на заподозрените?

- Знае ли човек...

95

- Софиянецо, тръгвай! - извика Вампора под прозореца на Траян.

- Пак ли ще копаем дупка? - подаде се той.

- За теб може да е дупка с червеи, ама за нас е... Мъка е за нас... - изрече кметът. - Утре сутринта е погребението на Стела.

- Разбирам - сконфузи се младежът. 

- Нищо не разбираш, ама... Няма кой да копае. Балабана все още му се мотае главата, а ребрата му... - Кметът не довърши, а махна недоволно с ръка.

Траян бързо излезе навън, огледа се и си спомни, че полицаите взеха правата лопата. Вампора и Балабана го чакаха в джипа. Той се намъкна отзад и потеглиха. Едва тогава им каза:

- Нямам лопата.