Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 106
Лора Лазар
- Що? - нагло попита Траян.
- Софиянеца върти любов с щерката на Адриан Мазачо - поясни кметът.
- В това село всичко се знае! - изуми се младежът.
- Не можеше ли просто да отговориш? - сопна се Мишената и тръгна към улицата.
Останалите го последваха.
- Не можех да ви излъжа - прошепна Траян.
Добре, че баба Бенда не беше вкъщи.
92
- Ще се вмирише багажника - изтърси неочаквано Мишената.
- Да го оставим отворен тази нощ на служебния паркинг - предложи Радо.
Бяха прибрали вълка, още преди да разпитат Траян.
- Само внимавайте с кожата - намеси се Вампора. - Внимателно да се среже откъм корема...
- И главата изотдолу трябва да се извади - обади се и Балабана.
- А да го препарираме не искате ли? - захили се комисарят.
- Ние можем сами - не разбра иронията кралевският кмет.
- Вълкът е доказателство в разследването - обясни Радо.
- Знам, знам - прекъснато Вампора. - Ама като свършите...
- Да не го хвърлите на боклука? - обади се и Балабана.
- Изгаря се в екарисажа - отново поясни младият полицай.
- Няма как да стане! - наежи се кметът. - Ние го убихме, кожата е наша!
- Така е по ловджийския закон - подкрепи го и горският.
- И какво ще правите с кожата?
- Ще я закачим в кръчмата на Мазачо - бързо отговори Вампора. - На него всичките му трофеи изгоряха.
- Става - съгласи се Мишената.
Бе мръкнало. Седяха в двора на Милко и го чакаха да се прибере. Мишената не искаше да отлага разпита му за утре. Откъм боровата гора се чуха хлопатари, които бавно заглъхваха из селото.
- Идва - каза Вампора, който първи съзря фигурата на овчаря.
Милко влезе в двора и четиримата мъже се изправиха. Неочаквано овчарят се хвърли зад един храст и извика:
- Не съм виновен!
- Ей, Изтърван заек, покажи се! - изрева Вампора. - Комисарят иска да те разпита за снощи.
Милко излезе приведен с ръце върху главата си.
- Никой няма да те бие - спокойно каза комисарят, като се приближи към овчаря. - Свали ръцете си.
- Слушам - тихо отговори той.
- Разкажи за снощи!
- Отидох на Калето...
- Защо?
- Да преспя там...
- Последователно разкажи какво видя - обади се Радо.
- Първо видях самодива в бяло... - Запъна се за миг и поясни: - Тук много магии стават...
- Знам - прекъсна го Мишената. - После?
- После видях Балабана как отива към зида, но той мина от едната страна, а внукът на баба Бенда беше от другата...
- После?
- Траян тръгна надолу, Балабана мина там, където бе момчето... После паднаха камъните... И аз отидох да видя...
- А жена видяхте ли? - попита Радо.
- Нали ви казах? - отстъпи назад Милко. - Самодива в бяло...
- А жена от плът и кръв? - настоя младият полицай.
- Такава нямаше - с увереност изрече овчарят.
- Ти защо искаше да спиш на Калето? - сети се Мишената.
- Ами нали ме чакахте пред нас?
- И какво от това?
- Нали щяхте да ме арестувате?
- За какво?
- Нали съм убиец...
- Кого уби, мамка ти! - скочи напред Вампора, последван от Балабана. - Димо, Бончо, Стела?
- Или и тримата заедно? - допълни горският.
- Не! - свлече се на земята Милко и покри отново главата си с ръце.