Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 106

- Що? - нагло попита Траян.

- Софиянеца върти любов с щерката на Адриан Мазачо - поясни кметът.

- В това село всичко се знае! - изуми се младежът.

- Не можеше ли просто да отговориш? - сопна се Мишената и тръгна към улицата.

Останалите го последваха.

- Не можех да ви излъжа - прошепна Траян.

Добре, че баба Бенда не беше вкъщи.

92

- Ще се вмирише багажника - изтърси неочаквано Мишената.

- Да го оставим отворен тази нощ на служебния паркинг - предложи Радо.

Бяха прибрали вълка, още преди да разпитат Траян.

- Само внимавайте с кожата - намеси се Вампора. - Внимателно да се среже откъм корема...

- И главата изотдолу трябва да се извади - обади се и Балабана.

- А да го препарираме не искате ли? - захили се комисарят.

- Ние можем сами - не разбра иронията кралевският кмет.

- Вълкът е доказателство в разследването - обясни Радо.

- Знам, знам - прекъснато Вампора. - Ама като свършите...

- Да не го хвърлите на боклука? - обади се и Балабана.

- Изгаря се в екарисажа - отново поясни младият полицай.

- Няма как да стане! - наежи се кметът. - Ние го убихме, кожата е наша!

- Така е по ловджийския закон - подкрепи го и горският.

- И какво ще правите с кожата?

- Ще я закачим в кръчмата на Мазачо - бързо отговори Вампора. - На него всичките му трофеи изгоряха.

- Става - съгласи се Мишената.

Бе мръкнало. Седяха в двора на Милко и го чакаха да се прибере. Мишената не искаше да отлага разпита му за утре. Откъм боровата гора се чуха хлопатари, които бавно заглъхваха из селото.

- Идва - каза Вампора, който първи съзря фигурата на овчаря.

Милко влезе в двора и четиримата мъже се изправиха. Неочаквано овчарят се хвърли зад един храст и извика:

- Не съм виновен!

- Ей, Изтърван заек, покажи се! - изрева Вампора. - Комисарят иска да те разпита за снощи.

Милко излезе приведен с ръце върху главата си.

- Никой няма да те бие - спокойно каза комисарят, като се приближи към овчаря. - Свали ръцете си.

- Слушам - тихо отговори той.

- Разкажи за снощи!

- Отидох на Калето...

- Защо?

- Да преспя там...

- Последователно разкажи какво видя - обади се Радо.

- Първо видях самодива в бяло... - Запъна се за миг и поясни: - Тук много магии стават...

- Знам - прекъсна го Мишената. - После?

- После видях Балабана как отива към зида, но той мина от едната страна, а внукът на баба Бенда беше от другата...

- После?

- Траян тръгна надолу, Балабана мина там, където бе момчето... После паднаха камъните... И аз отидох да видя...

- А жена видяхте ли? - попита Радо.

- Нали ви казах? - отстъпи назад Милко. - Самодива в бяло...

- А жена от плът и кръв? - настоя младият полицай.

- Такава нямаше - с увереност изрече овчарят.

- Ти защо искаше да спиш на Калето? - сети се Мишената.

- Ами нали ме чакахте пред нас?

- И какво от това?

- Нали щяхте да ме арестувате?

- За какво?

- Нали съм убиец...

- Кого уби, мамка ти! - скочи напред Вампора, последван от Балабана. - Димо, Бончо, Стела?

- Или и тримата заедно? - допълни горският.

- Не! - свлече се на земята Милко и покри отново главата си с ръце.