Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 105

Той не се впечатли от нахлуването на четиримата мъже в двора. Беше вкиснат след срещите с Еми и Ели и се чудеше защо съдбата се обърна срещу него.

- Софиянецо - намеси се Вампора, - отговаряй!

- Кмете, изчакайте на улицата с горския - учтиво каза комисарят. - И пазете... - не довърши той.

Бяха оставили лизгара, намерен на Калето, подпрян на дворната порта откъм страната на улицата. Щяха да го покажат на младежа в подходящия момент.

- Ако ви трябва помощ... - намусено изрече кметът, но все пак двамата с Балабана се измъкнаха навън.

- Отговаряй, момко! - Мишената застрашително се приближи до младежа.

- Днес наистина не ми е ден - разпери ръце Траян и се дръпна назад. - И ти ли гроб ще копаеш? - обърна се той комисаря.

- Твоят гроб, Софиянецо - мрачно отговори Донов.

- Донеси си тогава лопата! - наперено отговори Траян. - Моята не я давам!

- Радо, да го приберем ли?

- Ако не си намери лопатата... - захили се Радо.

Траян се спусна към навеса, където държаха сечивата. Не откри лизгара, с който бе копал на гробището.

- Това ли търсиш? - попита зад гърба му Мишената.

Траян се обърна назад и видя лопатата в ръцете на комисаря.

- Откъде я открадна? - попита той полицая.

- Точният въпрос е къде я намерих - отговори самодоволно Донов.

- Ей тук, под навеса - посочи с ръка Траян.

- Тц. Опитай пак!

- Не ми се играят твоите игри!

- А какви игри заформи снощи на Калето?

- Любовни - без да иска, изрече Траян.

- С права лопата? - иронично попита Мишената.

- Разбрах - каза младежът. - Намерили сте правата лопата на Калето.

- Умник! - изрече комисарят.

- С нея са бутнати камъните върху главата на Балабана - едва сега се обади Радо.

- Не ходя по любов с лизгар.

- А цвете носеше ли? - засмя се Мишената. - Или само свещи?

- Нито... - започна Траян, но спря.

- Нито цвете, нито свещи - обади се Радо. - Това искаше да кажеш, нали?

Траян не отговори.

- Горският не е видял изгората ти - продължи комисарят.

- И аз не съм видял Балабана на Калето, но там го намерихме...

- Но той е видял теб там - натърти на последните две думи Донов.

- Малко преди камъните да се стоварят отгоре му - допълни младият полицай.

- А аз къде съм бил тогава?

- Качил си се на зида и с ей този лизгар си бутнал камънаците - каза категорично комисарят.

- Пробвай пак! - върна му го Траян и поясни: - Тогава аз съм търчал към Кралево...

- Балабана е видял сянката ти на зида... След падането на камъните - обади се Радо.

- Защо не съм го довършил с един по-голям камък? Защо съм го оставил жив? Какъв е мотивът ми? - набързо изстреля въпросите си Траян.

- Ти ни кажи... - подхвърли Мишената и кимна одобрително с глава. - Бърза мисъл...

- Но има логика в нея - прошепна на ухото му Радо.

- Ако въпросите не са предварително намислени...

В двора отново се намъкнаха двамата кралевци. Мишената се поколеба дали да ги изгони, но се отказа.

- Кой ще потвърди алибито ти? - попита Радо.

- Не ми трябва алиби.

- Коя е жената? - директно попита комисарят.

- Не е ваша работа!

- Кавалер - ухили се Донов. - Местна ли е?

- Няма да е извънземна я! - нагло отговори Траян.

- Мазачо ще те застреля веднага, щом разбере! - неочаквано се обади Вампора.