Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 104

- Вълкът, кой.

Тримата едри мъже се дотътриха до върха, погледнаха наоколо и седнаха на земята. Едва поемаха дъх. Вампора само успя да изкрещи към кучето:

- Чиба, Царски! Чиба! - и хвърли камък към песа.

Кучето полая още малко, направи няколко кръга около тях и приклекна близо до трупа. От време на време надигаше нагоре глава, ослушваше се и пак лягаше.

- Кой го уцели? - попита Мишената.

Двамата кралевци повдигнаха рамене. Вампора реагира пръв:

- Ще познаем по гилзата...

Радо се приближи до вълка, огледа го и каза:

- Убит е с един изстрел в темето.

- Какво? - стана веднага Вампора. - Как така?

Балабана го последва. Двамата се надвесиха над трупа.

- Наистина е убит отзад - каза и Балабана. - Може да се е извърнал към нас в последния момент.

- Може - съгласи се Вампора и се огледа - Не чух трети изстрел.

- Млад единак е - отбеляза Балабана. - Около две-тригодишен е.

- Сигурно си търси глутница.

Мишената едва сега стана:

- Точен изстрел, а?

- Точен е - съгласи се кметът. - Ама кой го уцели?

- Дали е нашият вълк, юнако? - попита комисарят партньора си.

- Да се надяваме - отвърна Радо.

- Този, дето уби Димо ли? - сети се Вампора.

- Аха.

- Ами къде е веригата му? - попита отново той.

- Веригата ще я открием при този, който го е заловил - убедено изрече Мишената. - Възможно ли е да има и други вълци наоколо?

- Възможно е - несигурно изрече Балабана. - Но понякога младите единаци изминават много километри, докато открият към коя глутница да се присъединят.

- Искаш да кажеш, че този екземпляр е транзитно преминаващ през землището на Кралево? - попита Радо.

- Екотурист, а? - засмя се и Мишената.

- Не знам - смутолеви Балабана.

- Юнако, гушкай вълка и да вървим!

- Като бебе ли да го гушна? - Радо се завъртя около вълка. - И как да гушна стокилограмово пеленаче... -

- А! Не стигат до сто - обади се Балабана. - Този не е повече от четиридесет...

- Да го набуча на правата лопата? - повиши тон младият полицай. - Трофей на абориген, забучен на копие.

- Ако искаш на гръб го носи! - продължи Мишената.

- Шефе, ти що не пробваш? - ядоса се Радо.

- Аз съм шеф.

- А аз - хилав слуга на голям шеф.

- Момче - обърна се Вампора към Радо, - много си наперено. Ако аз ти бях началник...

- Щеше да ми нашариш задника с колана - отвърна му младият полицай. - Не виждате ли, че няма как да го отнесем?

- Има, как да няма - отвърна Балабана и тръгна към храсталака.

Вампора го последва. Мишената се приближи до Радо и тихо каза:

- Юнако, дръж се прилично!

- Слушам, господин комисар! - чинно отговори младият полицай.

- Така те искам! - потупа го по рамото шефът му.

След малко двамата кралевци се върнаха, нарамили цял сноп от лески и два по-едри клона. Набързо направиха носилка, като оплетоха леската около двата клона. Бавно тръгнаха към Кралево.

Ако се бяха обърнали назад, щяха да видят, че Царски не ги последва. След малко кучето размаха опашка и се спусна към отсрещния рид.

91

- Къде е правата лопата? - попита Мишената още от вратата.

- Не знам къде е нито правата, нито кривата лопата - отвърна незаинтересовано Траян.