Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 103

- Тъпо софийско жиголо! - изкрещя тя.

- Никой още не ми е плащал - натърти на всяка дума Траян и добави иронично: - Селска хубавица!

- Селска?

- Е, не си градска... - Той сви рамене.

- Гадняр.

- А ти си коза.... Дива коза! - разкрещя се и Траян. - Хем ти се иска, хем не ти стиска!

- Софиянецо, изчезвай! - насочи към него пушката си Мазачо, като се показа откъм вътрешната врата. - И не се връщай!

- Що? Не продавате ли вече цигари? - нагло попита той.

Мазачо зареди пушката и Траян бързо се измъкна на улицата. Днес не му вървеше.

90

Първо се появи Краля - на самото било на Еленица. Сякаш бе вписан в кръг от слънчево сияние.

- Ехааа - извика Радо. - Сънувам ли?

- Това е Краля - козелът на Коко Хлопката - каза Вампора.

- Съвсем подивя след смъртта на стопанина си - обади се и Балабана.

- Върви насам-натам... Появява се, изчезва... - допълни кметът.

- Диаманти ли има в рогата му? - попита отново Радо. - Блести на слънцето...

- А, диаманти! - изрече кметът. - Златната боя на Мазачо е по него...

- Така и не разбрахме кой го е нашарил - отбеляза горският.

- Да откраднеш боя... Детинска работа ми се струва...

- Какво? - едва сега наостри уши Мишената. - Какво са откраднали?

- Златната боя на Мазачо. С нея е боядисан козелът - отговори Вампора.

Те бяха на тридесет метра по-надолу. Краля се огледа и се спусна към тях. Когато ги наближи, вдигна глава - нагоре, после кимна два пъти и ги подмина. Радо за малко и той да кимне в отговор.

- Пак тръгна към Водопада - отбеляза кметът.

- Няма ли да го хванем? - предложи плахо Балабана.

- Съвсем го отървахме!

- Ще направим хайка за помена на Коко - отговори Вампора. - Дотогава да скитори на воля из Балкана.

- Какво разкошно куче! - Радо отново посочи с ръка билото на Еленица. - А то как се казва? - обърна се той към Вампора.

- Кумчо Вълчо се казва - прошепна в ухото му Мишената.

Вълкът се виждаше ясно. Изглеждаше спокоен, явно вятърът духаше откъм Орловица и затова не ги усети. Балабана и Вампора бавно свалиха пушките си, насочиха ги нагоре и стреляха почти едновременно. Вълкът изчезна.

- Не го улучихме - ядоса се Вампора.

- Може да се е търколил от другата страна - предположи Балабана.

Четиримата мъже с бързи крачки тръгнаха към билото. Радо дори подтичваше.

- Спри се, юнако! - нареди Мишената. - Дори пистолет нямаш!

- Имам права лопата - задъхано отговори Радо, който се подпираше по нанагорнището на лизгара, намерен на Калето - Вълкът или е избягал, или е смъртно ранен.

- Пак е опасен - обади се зад него Вампора.

Радо тъкмо да изкачи билото, когато нещо му мина път, блъсна го и той се търколи два-три метра надолу. Друг вълк, изтръпна той.

- Не се бой! - извика му Вампора. - Това е Царски - кучето на Коко Хлопката!

Царски започна ожесточено да лае някъде зад баира. Радо се изправи и пое бавно нагоре. Когато превали върха, видя вълка. Бе изпружил крака. Около него се въртеше Царски в кръг, доближаваше се до трупа, отдръпваше и не спираше да лае. Младият мъж махна с ръка към другите и извика:

- Мъртъв е!

- Кой? - изрева Мишената.