Читать «Венецът» онлайн - страница 19

— Ела — подкани той Кристин и я отведе до скелето, покатери се по стълбата и нагласи няколко дъски. После слезе и помогна на детето да се качи.

По сивата каменна стена над главата си Кристин видя странни, трепкащи светли петна, червени като кръв, жълти като бира, сини, кафяви, зелени. Искаше да погледне назад, но монахът прошепна:

— Не се обръщай.

Едва когато се озоваха на най-горната дъска, той я обърна и пред очите й се откри прелестна гледка, от която дъхът й секна.

Точно срещу нея, на южната стена на сградата, светеше картина, сякаш направена само от блестящи скъпоценни камъни, а лъчите й образуваха разноцветни петна по стената. Двамата с монаха се озоваха под сиянието. Ръцете на Кристин почервеняха, все едно потопени във вино, а лицето на монаха изглеждаше позлатено. Тъмното му расо слабо отразяваше цветовете на картината. Тя го погледна въпросително, но той само кимна и се усмихна.

Като че ли се намираха в Царството небесно. Зад решетка от черни линии тя постепенно различи образа на Исус Христос в наситено червена мантия, Богородица в небесно синя одежда, светии в блестящи жълти, зелени и виолетови дрехи. Бяха застанали под сводове и колони на грейнали къщи, а клоните се сплитаха с причудливи, бистри листа.

Монахът я дръпна малко по-нататък по моста.

— Стой тук — прошепна той. — Така мантията на Исус ще свети върху теб.

От кораба на църквата ги лъхна леко ухание на тамян и мирис на хладен камък. Долу изглеждаше зловещо, но слънчевите лъчи проникваха косо през пролуки в прозорците от южната страна на сградата. Кристин започна да проумява: небесната картина сигурно представлява вид прозорец, защото през нея навлизаше светлина. Останалите процепи бяха празни или затворени с прозорци от рогово вещество в дървени рамки. Долетя птичка, кацна на перваза, изчурулика и отлетя, а навън, пред късата стена, се разнесе шум от удар на метал в камък. Иначе цареше тишина. Само вятърът подухваше леко, сякаш въздишаше между стените на църквата. После утихна и той.

— Е — рече брат Едвйн и въздъхна. — В страната никой не може да направи такива неща. В Нидарус наистина рисуват върху стъкло, но не и така… На юг обаче, в големите катедрали, имат витражи, големи колкото портите на тази църква.

Кристин се замисли за иконописите в църквата в нейното село. На двата олтара — на свети Улав и свети Томас от Кентърбъри — по преградите имаше изображения, а на самия олтар — пана. Но като се сетеше за тях, й се струваха мътни, лишени от блясък.

Слязоха от стълбата и се качиха в хора. Трапезата пред олтара беше гола, празна, а върху каменната плоча стояха наредени малки кутии и тасове от метал, дърво и глина; причудливи малки ножове и железа, както и пръснати писалки и моливи. Брат Едвин уточни, че това били неговите сечива — рисувал икони и гравирал затворени олтари, а красивите пана до столовете до олтара били негово дело. Предназначени били за преградите на олтара в църквата на братята проповедници.