Читать «Венецът» онлайн - страница 18

Мъжът и жената започнаха да се оплакват, задето не са им донесли втората закуска.

— … не искат да ни дават второ ядене. Ще умрем от глад, докато си в града, братко Едвин!

— Не се гневи, Стайнюлв — посъветва го монахът. — Ела да се запознаеш с Кристин. Я виж колко е мила и красива. Днес тя е наш гост.

Разказа, че Стайнюлв се разболял, докато се прибирал към дома си след съвещателна среща, и му позволили да остане в гостната на манастира, защото негова роднина, много зла жена, лежала в манастирската лечебница, а той не можел да я понася.

— Съвсем скоро ще им дотегна — оплака се той. — Когато заминеш, братко Едвин, никой няма да ме погледне и пак ще ме пратят в лечебницата.

— Не се бой, ще оздравееш много преди да съм изпълнил задълженията си в църквата — отвърна монахът. — А синът ти ще те вземе.

Брат Едвин свали от огнището чайник с гореща вода и го подаде на Кристин да го подържи, докато се погрижи за Стайнюлв. Настроението на стареца се подобри. Монах им донесе храна и напитки.

Брат Едвин благослови ястията и приседна в края на леглото на стареца, за да му помага да се храни. Кристин се приближи до жената и нахрани момчето й, защото беше малко и не стигаше до паницата с кашата, а и разливаше бира, щом се опиташе да натопи залъка в купата. Жената беше от Хаделан. Дошла тук с мъжа си и децата на гости на брат си — монах. Той обаче обикалял селата и тя се жалваше, задето си губят времето, като го чакат да се върне.

Брат Едвин се разговори с жената. Не бивало да казва, че си прахосва времето в епископския град Хамар. Та нали тук се намират най-тачените църкви, а монасите и канониците провеждат богослужения и се молят денонощно, пък и градът е прекрасен, по-хубав дори от Осло, макар и по-малък. Тук всички къщи си имат градина.

— Трябваше да видиш каква красота беше през пролетта, когато дойдох. Целият град бе побелял от цветя. А когато цъфнат розите…

— И какво ме засяга мен това? — сопна се жената. — Тук май по-скоро гъмжи от реликви, но няма святост…

Монахът се засмя и поклати глава. Разрови сламата под леглото си и извади вързоп с ябълки и круши. Раздели ги поравно между хлапетата. Кристин не бе вкусвала по-сладки плодове. При всяка хапка от ъгълчетата на устата й потичаше сок.

Налагаше се брат Едвин да отиде в църквата. Взе Кристин със себе си. Пресякоха манастирския двор и през малка странична врата влязоха в хора.

Продължаваха да разширяват църквата. Между основната сграда и крилата се издигаше скеле. Епископ Инял поръчал да реставрират и разкрасят олтара, разказа брат Едвин. Епископът, много богат, давал всичките си пари за църквите в града. Монахът го описа като изключително съвестен човек и свещеник. Братята от Ордена на проповедниците в манастира „Свети Улав“ също били добри хора: почтени, образовани, смирени. Макар че манастирът бил беден, монасите приели брат Едвин с отворени обятия. Монахът живеел в миноритския манастир в Осло, но му разрешили да посещава често и Хамарската обител.