Читать «Венецът» онлайн - страница 21

— Ами ако човек няма страх от Бога и не го обича? — ужаси се Кристин.

Монахът внимателно докосна русите й коси и леко наведе назад главата й. Вгледа се лицето й с широко отворените си сини очи.

— Няма човек, който да не обича Бог и да не се бои от него, Кристин, но ние, хората, често живеем и умираме в несрета, защото сърцата ни се разкъсват между любовта ни към Бога и страха от дявола, от една страна, и любовта ни към светските съблазни и плътските наслади. Защото ако човек не изпитваше никакъв копнеж по Бога и неговата същност, то той щеше да се чувства добре в преизподнята, и единствено ние, живите, нямаше да осъзнаваме, че той е попаднал на прекрасно място. Но ако мъртвият не жадуваше за прохлада, огънят нямаше да го гори; ако не копнееше за покой, нямаше да изпитва болка от ухапването на змиите.

Кристин се вгледа в лицето му. Словата му й се сториха напълно непонятни. Брат Едвин продължи:

— Бог е милостив и вижда как са раздвоени сърцата ни. Слезе на земята и живя сред нас, за да усети с тялото си изкушението на дявола, когато рогатият ни примамва с обещания за власт и благополучие, и заплахите от света, изпълнен с битки, присмех и люти рани от нокти по ръцете и нозете ни. Така Бог ни показа пътя и любовта си…

Монахът продължаваше да гледа застиналото в сериозно изражение лице на Кристин. Засмя се и подхвана с по-шеговит тон:

— Знаеш ли кой пръв разбрал за раждането на Нашия Спасител? Петелът. Съзрял звездата и известил на латински — тогава всички животни владеели този език — „Christus natus est!“

Брат Едвин изкукурига последните думи като петел и Кристин прихна да се смее. Шегата на монаха я поразведри: изречените преди това непонятни тържествени слова бяха обременили детското й съзнание.

Брат Едвин също се засмя.

— Когато волът чул петела, подхванал да реве: „Ubi, ubi, ubi?“. Козата заврещяла: „Betlem, Betlem, Betlem.“. А на овцата толкова й се приискало да види Богородица и рожбата й, че начаса започнала да блее: „Eamus, eamus!“. Новороденото теле в сламата се изправило на крака и се примолило: „Volo, volo,volo!“. За пръв път ли чуваш тази история? Така си и мислех. Вашият отец Айрик е усърден божи служител, образован е, но вероятно не знае тази притча, защото не е ходил в Париж…

— А вие? Вие били ли сте там? — поинтересува се детето.

— Бог да те благослови, Кристин, да, бил съм. Пътувал съм много по света, но бъди сигурна, че се боя като обезумял от дявола и от плътските изкушения. С всички сили се държа за кръста. Човек трябва да се вкопчи в него като удавник за сламка. А ти, Кристин, би ли пожертвала красивите си коси, за да служиш на Богородица като тези жени, които съм изографисал?

— Една съм на майка и баща — отвърна Кристин. — Сигурно ще ме задомят. Майка ми вече е приготвила сандъци и ковчежета за зестрата ми.