Читать «Венецът» онлайн - страница 20

Кристин наблюдаваше как монахът смесва цветни прахове и ги разбърква в малки керамични съдове. Дори му помогна да занесе пособията си до пейка край стената. Докато монахът ходеше от икона на икона и шареше светлите коси на светците с червени нишки, та да се вижда къде се къдри, Кристин го следваше по петите и го разпитваше, а той й обясняваше какво изобразяват.

На една икона Христос седеше на златен стол под един покрив със свети Николай и свети Климент. Отстрани беше изографисано житието и битието на свети Николай. На една от изобразените сцени той, още пеленаче, се извръщаше от гръдта на майка си, защото бил светец и още от люлката искал да бозае само в петъчен ден. До това изображение имаше друго: свети Николай оставя кесия със злато пред вратата на дом, където живеят три много бедни моми. Толкова бедни, че никоя от тях не можела да си намерят жених. Кристин видя как светецът изцелил рожбата на римски рицар, а рицарят отплавал с лодка, носейки фалшива златна чаша. Бил обещал на светия епископ златната чаша, предавана в рода им поколения наред в продължение на хилядолетия, като награда, задето излекувал детето му. Но после поискал да измами свети Николай, като му даде фалшива чаша. Затова синът на рицаря паднал в морето с истинската чаша в ръка. Свети Николай обаче извадил детето невредимо от морските дълбини и излязъл на брега точно когато бащата влязъл в църквата „Свети Николай“, за да принесе в жертва фалшивата чаша. На иконата събитията бяха изобразени със злато и прекрасни цветове.

На друго пано Дева Мария държеше Христос на коленете си. Той бе хванал майка си за брадичката с едната ръка, а в другата държеше ябълка. При тях бяха и света Сюнива, и света Кристина, застинали в грациозен поклон, с румени лица, златни коси и тиари.

Брат Едвин поддържаше дясната си китка с лявата си ръка и рисуваше листа и рози по короните им.

— Драконът ми се струва твърде малък — отбеляза Кристин и се загледа в изображението на светицата, носеща нейното име. — Съмнявам се, че е успял да я погълне.

— Не е успял — отвърна брат Едвин. — Не е бил по-голям от този. Драконите и тем подобни чудовища в служба на дявола изглеждат големи само докато страхът се е вселил в нас. Но ако човек търси Бога ревностно, от дъното на душата си, и Божията сила успее да проникне в съзнанието му, то тогава нечестивият претърпява унищожително поражение и всичките му оръдия се превръщат в незначителни и безсилни: драконите и злите духове се свиват и стават не по-големи от елфи, котки или врани. Както виждаш, цялата планина, в която е била света Сюнива, се побира под плохата на връхната й дреха.

— Ама нали са влизали в пещерите? — учуди се Кристин. — Света Сюнива и мъжете от Селя. Нали?

Монахът присви очи и отново й се усмихна:

— И да, и не. Така им се сторило на хората, открили тленните останки на светците. Така си помислили и Сюнива, и мъжете от Селя, защото били смирени и смятали заобикалящия ги свят за по-силен от греховния човешки род. Изобщо не си давали сметка, че всъщност могат да го надвият, защото не го обичат. Но ако го бяха осъзнали, щяха да вдигнат всички планини и да ги хвърлят в морето като дребни камъчета. Никой и нищо не може да ни навреди, дете мое, освен онова, което обичаме и от което се боим.