Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 69

Там стоеше той, като Рицар на Нощта, гледащ право в мен с тези тъмни, дълбоки, прекрасни, успокояващи, самотни, очарователни, интелигентни, замечтани, емоционални очи.

— Никога не съм искала да те нараня, — изтърсих. — Не съм това, което Тревър каза. Винаги съм те харесвала заради самия теб!

Александър не проговори.

— Бях толкова глупава. Ти си най-интересното нещо, случвало се някога в Дулсвил.

Сигурно си мислиш, че съм такова дете.

Той отново не каза и дума.

— Кажи нещо. Кажи, че се държах детински. Кажи, че ме мразиш.

— Знам, че си приличаме повече, отколкото се различаваме.

— Наистина ли? — попитах изненадана.

— Баба ми ми каза.

— Тя говори с теб? — казах, чувствайки внезапен полъх на хлад.

— Не, тя е мъртва, глупаче! Видях цветята.

Той протегна ръка, за да хване моята.

— Искам да ти покажа нещо, — той каза мистериозно.

— Стаята ти? — попитах, сграбчвайки ръката му.

— Да, и нещо в стаята. Най-после е готово.

— То? — Въображението ми полудя. Какво правеше Александър горе в стаята си? Беше ли „то“ живо, или пък мъртво?

Той ме поведе по голямото стълбище, а после по скърцащите стълби. Неговите стълби.

— Сега знаеш тайните ми, — каза той, отваряйки вратата. — Или поне почти всички.

Беше тъмно, като изключим лунната светлина, които преминаваше през малкото прозорче. Удобен стол и двоен матрак стояха на пода. Черен юрган откриваше червените чаршафи. Легло като на всеки друг тийнейджър. Не ковчег. После забелязах картините. Биг Бен с прилепи, летящи около часовника, замък на хълм, Айфеловата кула на обратно. Имаше тъмен портрет на възрастна двойка с готически дрехи, заобиколена от голямо червено сърце. Там бе и гробището на Дулсвил, а баба му се усмихваше над надгробния си камък. Картина, гледана от малкото му прозорче, като навсякъде имаше деца, облечени с костюми за Хелуин.

— Тези са от тъмния ми период, — пошегува се той.

— Поразителни са, — казах, приближавайки се.

Имаше боя навсякъде, дори и на един куп на пода.

— Ти си страхотен!

— Не бях сигурен, че ще ти харесат.

— Невероятни са!

Забелязах едно платно, покрито с чаршаф, върху един статив в ъгъла.

— Не се страхувай, няма да те ухапе.

Спрях пред него, чудейки се какво крие чаршафа. И още веднъж въображението ми ме предаде. Взех ъгълчето на чаршафа и бавно го махнах, точно както бях направила с плата върху огледалата в мазето на Александър. Бях зашеметена.

Гледах себе си, облечена за Снежния Бал, с брошка с червена роза, закачена на роклята ми. Но носех кош с формата на тиква над рамото си, Сникърс в едната ръка и пръстен с паяк в другата. Отгоре блещукаха звезди, сняг се сипеше около мен. Усмихвах се невероятно самодоволно през блещукащи фалшиви вампирски зъби.