Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 71

„Трябва ми пистолет, не лед, Мамо.“

Всички гледахме, докато Тревър достигна портата и излезе най-сетне навън.

— Е, трябваше да е пееща телеграма, но са объркали инструкциите, — пошегува се баща ми. Тълпата се разсмя облекчено.

Александър и аз удобно се облегнахме един на друг. Децата започнаха да тичат наоколо, преструващи се, че са вампири.

По-късно, след като Александър каза „довиждане“ на всички съседи, Беки ме намери да почиствам масата за освежаване.

— Съжалявам, — каза тя.

— Ще продължиш ли да се извиняваш до края на живота си?

Прегърнах я в стил „Руби“.

— Ще се видим утре, — каза Беки. Очите й бяха уморени.

— Мислех, че родителите ти вече са си тръгнали.

— Придържат се към живота във фермата, знаеш. Ранно лягане и ранно ставане.

— Тогава с кого се возим? — попитах объркана.

— Мат.

— Мат!

Тя се усмихна с усмивката, която казваше „Влюбена съм“.

— Не е такъв сноб, какъвто изглежда.

— Знам. Кой би помислил?

— Никога не е карал трактор, — каза Беки. — Мислиш ли, че го казва на всяко момиче?

— Не, Беки. Мисля, че наистина го мисли.

— Хайде, Беки — извика Мат, както преди бе викал Тревър.

— Ще ви настигна след минута, — казах аз.

Помагах на Джеймсън с последните боклуци от партито, когато Александър се спусна по стълбите, носещ наметало, със зализана назад коса и фалшиви вампирски зъби.

— Моят вампир-мечта — казах.

Той ме придърпа близо до себе си в коридора.

— Опита се да ме спасиш тази вечер, — каза той. — Ще ти бъда вечно благодарен.

— Вечно, — казах със самодоволна усмивка.

— Да се надяваме, че някой ден ще ти върна услугата.

Хилех се, докато той ме хапеше по врата.

— Не искам да си тръгвам, — изхленчих. — Но Беки ме чака. Да се видим утре? — попитах. — Някое прилеп-време? Някой прилеп-канал?

Той ме изпрати до вратата и игриво ме ухапа по врата с изкуствените си зъби.

Засмях се и се опитах да издърпам фалшивите зъби от устата му.

— Ау, — оплака се той.

— Не трябваше да ги закрепиш със Суперлепило!

— Рейвън, нали вече не вярваш във вампири? — попита той.

— Ти ме излекува от това, — отговорих. — Но ще задържа черното червило.

Той ме дари с дълга, ангелска целувка за лека нощ.

Когато се обърнах, за да тръгна, забелязах гравираното огледало на Руби на земята и го взех. Отворих го, за да махна червилото си. Видях в него отражението на вратата на Имението.

— Сладки сънища, — чух Александър да ми казва.

Но той не се бе появил в огледалото.

Обърнах се. Ясно го виждах как седи на прага.

Но когато проверих огледалото, него го нямаше!

Когато отново се обърнах, видях пред лицето си само дръжката на вратата с форма на змия. Отчаяно се хванах за нея.

— Александър! Александър!

Отдръпнах се от вратата, не вярвайки. Бавно отстъпих и се загледах в прозорчето на таванската стаичка. Прозорчето светна.

— Александър! — повиках го.

Той се подаде иззад набръчканите завеси, моето Готическо момче, моят Готически приятел, моят Готически принц, моят Рицар на нощта. Гледащ надолу към мен с копнеж. Той докосна с длан стъклото. Аз стоях, без да показвам емоции. Когато се приближих, той се отдръпна от завесата, а светлината внезапно угасна.