Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 67

— Хей, момиче, не ни игнорирай! — някой извика, когато Беки и аз влязохме във земите на Имението.

Обърнах се. Беше Руби! Беше облечена в стегната черна рокля от винил, и високи до бедрото черни ботуши от винил.

— Вече получих покана за среща с този тоалет, Рейвън. Няма да повярваш — беше от иконома!

Тя направи гримаса на срамежлива ухилена ученичка, и придаде пухкав вид на боядисаната си в черно коса, докато се оглеждаше в огледалцето си.

— Старичък е, но е доста сладък!

Според вида на Руби, все едно бе взета от парижко модно ревю. Дори белия й пудел носеше прикована черна каишка и черен кучешки пуловер.

— Разпозна ли ме? — беше Джанис със черна мини пола и кубинки. — Моя цвят ли е? — тя каза, показвайки черния лак на ноктите си.

— Всеки нюанс на черно би ти отивал! — казах.

— Опитвах се да ти кажа да не ходиш на Снежния бал, — започна Беки бързо, когато тръгнахме по шосето. — Но Тревър ме изнудва. Ти винаги си била до мен, когато съм имала нужда, а аз не бях до теб. Ще ми простиш ли?

— Бях толкова увлечена, не слушах предупрежденията ти. А и ти си тук до мен сега — хванах ръката й. Радвам се, че вече не си омагьосана от Тревър.

Когато аз и Беки вървяхме през тълпата от отиващите към партито, се натъкнахме на Джак Патерсън, облечен в черно поло и джинси.

— През всички тези години чаках подходящия момент да ти се отплатя, — призна. — Облякох всички на партито. Вече няма нищо черно в магазина!

Сега, след всички тези години, бе мой ред да му върна благодарната целувка по бузата.

— Невероятно!

— Не беше моя идея да са облечени в черно, — каза Джак, сочещ момче в Док Мартинс, черна тениска и загладена назад коса.

— Хей, момиче! — беше Мат. — Страхувах се, че няма да дойдеш. Трябваше да изпратим Беки да те вземе. Не можехме да не посрещнем Александър както трябва в града, след всичкото това време! — очите ми заблестяха. — Александър те търси цяла вечер.

Оглеждах се наоколо обезумяла, без думи. В този момент исках да прегръщам всички. Но къде бе Александър?

— Мисля, че ще го намериш вътре, — подсказа Мат.

— Не мога да повярвам, че го направи! — мисълта да видя Александър отново ме връхлетя. Прегърнах Мат, стискайки го в стил Руби. Мисля, че бе толкова сепнат от обичта ми, колкото и аз самата бях.

— По-добре да се качиш там… преди слънцето да изгрее, — каза той.

Спрях, спомняйки си, че не видях един гражданин на Дулсвил.

— Той няма да се крие в сенките, нали?

— Кой?

— Знаеш кой!

— Тревър? Той не е поканен.

— Благодаря, Мат. Благодаря ти толкова много — казах, повдигайки палеца си.

— Ти го направи, наистина. Беше хубаво да заставам на дивата страна.

Беки хвана ръката ми и ме поведе към Имението. До вратата имаше маса с напитки. Сокове и близалки, чипс и SnoCaps, Sprees, Good & Plenty, и Dots. Всичко, което Александър бе приготвил онази нощ, когато двамата гледахме телевизия.

— Няма начин! — възкликнах. Загледах се в Беки. — Казала съм ти и за SnoCaps? — разбрах.

— Ако бях пазила това в тайна, нямаше да имаме маса за освежаване — Беки добави.