Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 39

— Ще се обадя точно в полунощ, — предупреди ме баща ми, — за да се уверя, че Били и ти сте в добри отношения и че тенис ракетата ми е все още в килера.

— Не се притеснявай. Няма да вдигна щуро парти, — казах аз.

— Добре, защото може да ми се наложи да заложа на Блекджек къщата.

Той отиде до гардероба и извади едно яке оттам. А аз се върнах в стаята си и почти изскубах косата си от корените. През всички тези седемнадесет години брачен живот, баща ми трябваше да избере точно тази вечер, за да изненада майка ми?

Беше седем и тридесет вечерта, когато аз съобщих новините на Загубеняка — или по точно, Били. Носех любимият си тоалет за събота вечер: малка черна рокля без ръкави, черно дантелено и леко прозрачно бюстие, черен чорапогащник, чисто нови и ненадраскани кубинки и обици от сребро и оникс.

— Ще излизам довечера.

— Но ти трябва да стоиш тук. — Той огледа облеклото ми като загрижен баща. — Имаш среща!

— Не нямам. Просто трябва да изляза.

— Не можеш! Няма да ти позволя! Ще те изкажа. — Били щеше да се зарадва да остане сам, но му харесваше и внезапно настъпилата му власт над мен.

— Беки ще намине да постои с теб. Ти харесваш Беки.

— Да, ама тя дали ме харесва?

— Обожава те!

— Сериозно ли? — попита ме той с влюбени очи.

— Ще я попитам, когато пристигне. Беки, ти обичаш ли единадесетгодишния ми брат?

— Недей! Само да си посмяла!

— Тогава обещай да се държиш прилично.

— Ще те изкажа! Ти ме зарязваш! Мога да вляза в Интернет и да срещна някаква психясала луда жена, която иска да се омъжи за мен.

— Не можеш да извадиш чак такъв късмет, — отговорих аз, докато гледах през прозореца за Беки.

— Ще попаднеш в голяма беда!

— Престани да бъдеш такова бебе! Покажи на Беки компютърните си игри. Ще полудее по онези работи за извънземни кораби.

— Ако тръгнеш, ще им се обадя във Вегас.

— Не и ако цениш живота си. Ако се наложи ще те завържа за стола!

— Тогава го направи, защото ще се обадя! — Той хукна към безжичния телефон.

— Били, моля те, — замолих се аз — Наистина трябва да отида. Някой ден ще разбереш. Моля те, Били!

Той спря с телефона в ръката си. Никога не ме беше чувал да му се моля за нещо, само да го заплашвам.

— Е добре, само гледай да си тук до полунощ. Нямам намерение да се преструвам, че си в банята.

Доколкото си спомням, това беше първият път, в който прегърнах брат си. И му дадох истинска прегръдка, една от онези, които наистина те карат да почувстваш топлината на другия.

— Къде е Беки! — извика той, вече от моя отбор. — Трябва да тръгваш!

Внезапно някой звънна на вратата и двамата прелетяхме надолу по стълбите.

— Къде беше? — попитах аз. Беки влезе с танцова стъпка и с пакет пуканки за микровълнова.

— Мислех, че каза в осем.

— Трябва да съм там в осем!

— По дяволите, а аз си мислех, че съм подранила. Вземи пикапа, — каза тя и ми подаде ключовете.

— Мерси. Как изглеждам? — попитах, показвайки тоалета си.

— Безбожно!

— Наистина ли? Благодаря!

— Изглеждащ като Ангел на Нощта, — добави малкото ми братче.