Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 38

— Били! — изкрещях. Той бързо вдигна поглед шокиран. — Казах „благодаря“. Но не мога да те прегърна. Ще запазим това за телевизора.

Метнах се на леглото, черната ми възглавница беше в ръцете ми, и се вгледах в червения плик. Можеше да бъде всичко, като „Стой извън имуществото ни или ще осъдим теб и родителите ти“.

Но в края на краищата заплахата беше на сигурно в ръцете ми.

Внимателно отворих плика, страхувайки се от най-лошото.

Беше покана!

Господин Александър Стерлинг кани госпожица Рейвън Мадисън в дома си на първи декември в осем часа за вечеря.

От къде знаеше името ми? От къде знаеше къде живея? И това беше ли истинско? Нито едно седемнайсетгодишно момче в този град, щат, или държава не канеше момичета по този начин. Беше излязло сякаш от някой Мерчънт-Айвъри-Емма Томсън филм, където хората имаха педантичен британски акцент и бяха притиснати между корсети и никога не казваха „любов“. Беше толкова средновековно, старомодно, извън този свят. Беше толкова романтично, кожата ми изтръпна навсякъде. Вгледах се в плика за друго съобщение, но това беше всичко. Дори не пишеше „Моля, отговорете“ Колко нервиращо!

Той очакваше, че ще отида, и беше прав. Бях чакала това през целия си живот.

Глава 15. Готически гост

Не можех да кажа на майка ми за мистериозната ми покана в Имението. Тя щеше да каже „Не, не можеш да отидеш!“. Аз щях да и отговоря: „Да, мога.“ После тя щеше да ме накаже, а аз да избягам. Щеше да е много драматично. Бях сигурна, че нищо не би могло да ме спре да отида, докато баща ми не хвърли бомбата сутринта на първи декември.

— Ще заведа майка ви до Лас Вегас довечера! — каза ми той, придръпвайки ме настрани. — Всичко е точно като за „идеалният момент“. Ще летим този следобед.

— Не е ли романтично? — сияеше майка ми, докато си взимаше чантата от тоалетката във фоайето. — Баща ти никога не е правил нещо подобно за никоя наша годишнина!

— Така че ти ще отговаряш за къщата и ще наглеждаш Били, — нареди ми баща ми.

— Да наглеждам Били? Та той е на единадесет! — изкрещях им аз и ги последвах в спалнята им.

— Ето как можеш да се свържеш с нас, ако възникне проблем, — отвърна той и ми подаде листче с написан телефонен номер. — Работата ти при Джанет ми доказа, че можеш да си отговорна, така че ще се видим утре, след вечеря.

— Но аз имам планове!

— Е, покани Беки вкъщи довечера, — и той хвърли една четка за коса в багажа си. — И без това винаги ходиш в нейната къща. Но избери филм, който всички биха харесали.

— Беки? Това ли е единствената приятелка, която си мислиш, че имам? Сякаш всичко което правя с живота си е да гледам телевизия?

— Пол, да взема ли това? — прекъсна ни майка ми, държейки червена рокля без презрамки.

— Аз съм на шестнадесет, татко. Искам да изляза в събота вечер!

— Знам, миличка, — каза майка ми, докато слагаше чифт сандали на високи токчета в своята чанта. — Но не тази вечер. Баща ти току-що ми направи голяма изненада! Не е правил такова нещо, още от колежа. Само този път, Рейвън, и ще можеш да прекарваш всички останали съботи както желаеш. — Тя ме целуна по челото, без дори да чака отговор.