Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 36

Глава 14. Горещо преследване

След като се обадих на Беки и й разказах за приключението ми в сензационни детайли, страдах от голямо безсъние. Не беше свечеряването, това което ме държеше будна, а момче със най-дълбоките, тъмните, нереални очи, което някога бях виждала. Сърцето ми биеше толкова силно, колкото се въртеше главата ми. Беше красив. Косата му, лицето му, устните му. Напълно невероятно беше гледката на протегнатата му ръка — носеща пръстена ми! Защо не се опита да се обади на полицията? Защо носеше пръстена ми? Беше ли наистина вампир? Кога щях да го видя отново? Готическото момче вече ми липсваше.

Люлеех се на следващата сутрин в Евънс Парк, чакайки Беки, главата ми беше замаяна от вчерашната среща. Завлачих крака по земята, за да спра люлката, когато тя най-после пристигна и й разказах цялата невероятна история отново.

— Късметлийка си, че не те е убил!

— Шегуваш ли се? Беше великолепен! Бих чакала вечно, за да се запозная с някой наполовина готин колкото него.

— Сега вярваш ли на слуховете?

— Знам, че звучи налудничаво, но мисля, че може да вярно. Има толкова много знаци. Рисунката на Дракула, свещите, слънчевите очила, закритите огледала, родословното дърво.

— Алергията на майката към чесън и фактът, че семейство Стерлинг са виждани само вечер. — Добави Беки.

— Ами пръстта? Вампирите винаги носят прах от родната им държава.

— Ще се обадиш ли на CNN? — подразни ме тя.

— Не още. Трябват ми повече доказателства.

— Няма да се опиташ да ме замъкнеш до тази врата отново, нали?

Започнах да се люлея, спомняйки си Ан Райс, Брам Стоукър, Бела Лугоши, Гладът, Изгубените момчета, и всички Носферату, които бяха удостоили света със невероятните си усмивки и гладки, лъскави, черни коси.

— Не! Не си замесена в това изобщо! — най-накрая й отговорих.

Тя издиша облекчено.

— Има само един начин да го докажем, нали? И тогава най-после ще можем да кажем на всички клюкари да спрат да пускат слухове завинаги. Тогава тези Готически ангели ще могат да спят на спокойствие, през което и време на денонощието да го правят! — пошегувах се.

— И какво мислиш да правиш, да гледаш дали ще се превърне в прилеп?

— Не. Ще гледам дали аз ще се!

— Не можеш да се превърнеш в прилеп гледайки го.

— Трябва да направя нещо повече от това да го гледам. Има само един начин да разбера дали наистина е вампир.

— Да?

— Ухапването му! — изкрещях радостно…

— Ще го накараш да те ухапе? Луда ли си?

— Налудничаво луда.

— Но какво ще стане ако е? Ще се превърнеш във вампир! И тогава какво ще правя?

— Тогава, — казах, усмихвайки се — Ще се обадя на CNN.

Влачех се по път за вкъщи от Евънс Парк мечтаейки си да видя моят принц на мрака, когато забелязах черен Мерцедес завиващ зад най-далечния завой на моята улица.

Затичах се след него, толкова бързо колкото можех, но военните обувки не можеха да се състезават с колелата и с ускорението на мотора, дори със Зловещо каране.

Вкъщи бях приветствана от ухилен Загубеняк.

— Имам нещо за теб! — заяде се.

— Не си играй с мен. Не съм в настроение.

— Изглежда, че вече доставят пощата в събота. И съботния пощальон е икономът от Хелоуин от Имението!