Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 34

Беше много по-трудно да премина този път. Бях яла много сладкиши, откакто бях навършила 12 години.

Преглъщах, бутах, дърпах, пъшках и се повдигах. Преминах. Бях вътре! Дадох гепи на въздуха, въздуха от плесенясалото прашно мазе в подземието на Имението.

Фенерчето ме водеше през кошове и стари мебели. Видях три правоъгълника, подпрени на стената, покрити с одеяла. Картини? Изтръпнах в очакване, когато хванах ъгъла на одеялото и бавно го дръпнах. Въздъхнах. Лице с две замръзнали от ужас очи ме гледаше. Беше огледало!

Стиснах бушуващото си сърце. Покрито огледало? Сложих одеялата обратно едно след друго. Всички бяха огледала! Със златни рамки, с дървени рамки, овални и правоъгълни. Не можеше да бъде! Кой си покриваше огледалата? Само вампири!

Продължих да оглеждам мазето. Махах покривките от китайски чинийки и чашки, не като стъклените, от които аз пиех. После намерих кутия с табелка ВОДНИТЕ БОИ НА АЛЕКСАНДЪР, пълни с рисунки на имоти като този, в който се намирах в момента.

Имаше и други картини: Спайдърмен, Батман и Супермен. И версия на голямото трио заедно: Франкенщайн, Върколакът и Граф Дракула.

Започнах да ги прибирам в раницата си, но бях обещала на Беки да не взимам нищо, затова ги снимах.

Намерих навит пергамент с избледняло родословно дърво. Имаше дълги, невъзможни за произнасяне, имена на графини и барони от минали векове. И на дъното на листа — Александър. Нямаше обаче дати на раждане и смърт!

Най-после отворих три кашона със надпис „ПОЧВА“. Имаха румънски марки.

Докато си проправях път към стълбите, попаднах на нещо, покрито с бял чаршаф. За това дойдох — ТРЯБВАШЕ да бъде ковчег. Беше с точно такива размери и звучеше като дървен, когато плеснах по него с ръцете си. Страхувах се, точно колкото се вълнувах. Затворих очи и силна дръпнах чаршафа. Поех дълбоко въздух и творих широко очи. Беше просто една масичка за кафе.

Върнах прашния чаршаф на мястото му и започнах да се изкачвам по скърцащите стълби. Завъртях стъклената дръжка на вратата и натиснах, но нямаше полза. Бутнах отново с всичка сила, и вратата внезапно изпука и се отвори. Влязох, летейки, в коридора.

Коридорът бе облицован с портрети на мъже и жени със сиви коси, заедно със няколко диви картини, които бяха на Ван Гог или Пикасо. Щях да знам със сигурност, ако внимавах в час по изобразително… Чувствах се, все едно обикалям музей, само че имаше свещи вместо флуоресцентни лампи.

Влязох на пръсти в дневната. Мебелите бяха в стил „декоративно изкуство“. Много стилно. Огромни червени кадифени завеси падаха от прозорците — същите прозорци, през които бях размахала червена бейзболна шапка. Можех да усетя как музиката пулсираше през тавана.