Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 31

Да обвиниш сноб футболист, че си пада по Готическо момиче бе едно, но да използваш тази дума със сигурност щеше да го разбие.

— Наистина си откачена! — изкрещя той.

— Не се срамувай. Сладко е, наистина, — казах самодоволно и се усмихнах на вратаря. — Тревър Мичъл ме обича. Тревър Мичъл ме обича! — запях.

Тревър не знаеше какво да каже.

— Взимаш наркотици, момиче, — съобщи Тревър.

— Тъп отговор, Тревър. — Погледнах усмихнатите му приятели сноби-футболисти и после се загледах в него. — Начинът, по който се чувстваш, бе толкова очевиден, трябваше да знам от самото начало.

После с най-силния си глас казах: „Тревър Мичъл, ти си влюбен в мен.“

— Да бе, клоун такъв! Все едно имам твой плакат в спалнята си. Ти не си нищо повече от шега. Вярно, шегата малко заболя, но това само ме зареди за следващия рунд.

— Не си отишъл до Оукли Уудс заради плакат. Не си се облякъл като вампир, за да впечатлиш плакат. И не си скрил ракетата на баща ми, за да привлечеш вниманието на бесен плакат!

Футболистите явно бяха впечатлени от аргументите ми, защото не ме атакуваха, нито защитиха Тревър, но изчакаха, за да видят какво ще стане.

— Никой от приятелите ти не ми обръща внимание, — продължих. — Това е защото на тях не им пука за мен, но на теб ти пука. Пука ти като много. Ти ми обръщаш внимание всеки ден.

— Ти си луда! Не си нещо повече от дрогирана загубенячка, и това е всичко, което някога ще бъдеш.

Тревър погледна Мат, който само се усмихваше неудобно и свива рамене. Останалите му приятели се подхилкваха и си шепнеха неща, които не можех да чуя.

— Искаш ме толкова много, — изкрещях в лицето му. — И не можеш да ме имаш!

Той се засили към мен и беше добре, че държах ракетата на татко, за да се защитя от юмруците. Трябваше да има нещо състрадателно в това бесен спортист да напада момиче, или може би бандата спортисти на Тревър се радваха да го видят унижен, защото го издърпаха назад, и Мат, заедно с останалите, застана пред мен като красива преграда.

Тогава г-н Харис наду свирката си за тренировка.

Нямаше време да благодаря на Мат и другите, или да кажа „Е, беше забавно — трябва пак да го направим някой път.“ махнах се триумфално. Нямах търпение да кажа на Беки.

Вярвах ли, че Тревър бе влюбен в мен? Не. Беше невероятно като съществуването на вампири. Господин Популярен да обича Госпожица Непопулярна.

Но изложих добри доводи, и важното бе, че всички се вързаха…

Най-сетне бях свободна.

Глава 13. Едно обсебено момиче

Изведнъж останалите граждани на Дулсвил започнаха да докладват, че са видели Готическото Момче.

— Той наистина изглежда страхотно, но какви ли странни неща стават в тази обладана от духове къща! — Прошепна Моника Хейвърс на Джоси Къндъл в часа по алгебра.

— Той е излизал от своята тъмница?

— Да, Тревър Мичъл го е видял в гробището през нощта, каза, че е капела кръв от устата му, и щом Тревър се е приближил, онзи внезапно е изчезнал!

— Наистина? Хей, скоро излизала ли си с Тревър?

— Няма начин! Всички знаят, че е влюбен в онази Рейвън. Но само чуй това. Видях призрачното момче миналия петък. Беше сам. Кой отива сам на кино?