Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 29

Имах 200 долара след като платих данъците.

Достатъчно за скъпия ми стар баща да купи лъскава нова тенис ракета и кошче, пълно със светли неонови тенис топчета.

Почувствах се малко меланхолично, когато взех пуловера си да напусна Агенция Армстронг, чека ми на безопасно място в чантата ми.

Руби ме дари с огромна прегръдка, истинска, не като порцелановата бебешка прегръдка на Джанис.

Помахах за довиждане на Биг Бен, Айфеловата кула, и Хавайския залез.

— Чувствай се свободна да идваш, когато пожелаеш! — Каза Ръби. — Ще ми липсваш. Една на милион си, Рейвън.

— Ти също!

И тя наистина бе такава, и бе приятно най-после да имам връзка с някой, който бе различен от еднотипните граждани на Дулсвил.

— Някой ден ще откриеш своето едно-на-милион момче!

— Благодаря, Руби!

Беше най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.

Тогава Кайл Гарисън, голф специалистът на Дулсвил, дойде да пофлиртува с Ръби. Тя бе открила много едно-на-милион момчета за себе си.

Но ги заслужаваше.

Поставих чека на нощното си шкафче, после легнах в леглото, щастлива, че затворническата ми присъда беше вече свършила, и можех да осребря чека утре, после гордо да предам печалбата си на татко.

Разбира се, не можех да заспя. Лежах будна цяла нощ, чудейки се как ли ще изглежда моето едно-на-милион момче. Молех се да не носи карирани панталони, като Кайл.

После се замислих за момчето от Имението. И се зачудих дали вече съм срещнала момчето на милиони.

— На какво се усмихваш? — Попита ме Тревър на следващия ден след обяда. Не можех да не се усмихвам, дори и на Тревър. Бях толкова щастлива.

— Оттеглям се. — Засиях. — Сега мога да живея от интереси!

— Наистина? Поздравления. Свикнах да те виждам в сладките секретарски тоалети. Сега можеш да ги носиш само за мен, — каза той, облягайки се до мен.

— Изчезни, — извиках, избутвайки го. — Няма да развалиш деня ми!

— Няма да разваля деня ти, — каза той, заставайки пак до мен. — Гордея се с теб. — Усмихна се с прекрасната си усмивка, която бе смесена със скрито зло. — Сега сигурно имаш пари, за да ме изведеш на среща. Обичам хоръри.

— Те са твърде страшни за деца като теб. Ще ти се обадя след няколко години.

Засмях се и го подминах. Този път не ме спря. Вероятно все пак нямаше да развали деня ми.

Отидох бързо да се срещна Беки при шкафчето си за сладолед след училище и ъпдейт на плана „Имение“. Имаше тълпа ученици, стоящи около шкафчето ми.

Беки се опита да ме дръпне настрана, но я избутах през тромавите ученици. Когато се доближих, те отстъпиха.

Погледнах към шкафчето си, и сърцето ми падна на земята. Висяща на въже, прикрепена за сребриста лента седеше тенис ракетата на баща ми, с табелка с надпис: ИГРАТА СВЪРШИ! АЗ ПЕЧЕЛЯ!!!

Главата ми се завъртя, както в Екзорсистът. Тревър Мичъл е пазил ракетата през цялото време. Възможно ли бе някак да я е взел, в деня в който Зловещия мъж дойде?

Тялото ми се разтресе. Всички тези телефонни линии, всички тези ядосани клиенти, всички скучни факсове.

Гледах как хората излитат, карат коли или ски извън Дулсвил, докато им давах билети към свободата. Всичко, защото Тревър бе чакал подходящия момент да върне ракетата…