Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 25

— Сигурно искате такси, мадам — каза той твърдо.

— Не мисля — отговори мис Марпъл. — Смятам да взема автобус 25 тук наблизо или пък автобус 2 от Парк Лейн.

— Не бива да пътувате с автобус — заяви портиерът. — Опасно е да пътувате с автобус на вашата възраст. Как само тръгват, спират и пак потеглят. Могат да ви съборят. Днешните шофьори нямат сърце. Ще ви повикам такси и ще отидете, където си пожелаете като истинска кралица.

Мис Марпъл размисли и се предаде:

— Добре тогава, може би е по-добре да взема такси.

Не стана нужда портиерът даже да изсвири. Той просто вдигна ръка и едно такси се появи като по магия. Подпомогната грижливо мис Марпъл се настани и в този момент реши да отиде до Робинсън Енд Клийвър и да погледне чудесните ленени чаршафи. Седна доволно в таксито и се почувствува като същинска кралица, както й беше казал портиерът. Умът й беше зает с приятно очакване на ленени чаршафи, ленени калъфки и кърпи за чаши и прибори без картини с банани, смокини, играещи кучета или други орнаменти, които направо ви дразнят, когато миете.

Лейди Седжуик се приближи до рецепцията.

— Мистър Хъмфриз в кабинета си ли е?

— Да, лейди Седжуик — каза мис Гориндж стреснато.

Лейди Седжуик мина зад рецепцията, почука на вратата и влезе, преди да й отворят.

Мистър Хъмфриз я погледна изплашено.

— Какво…?

— Кой е наел този човек Майкъл Гормън?

Мистър Хъмфриз запелтечи леко.

— Парфит напусна — катастрофира преди месец. Трябваше незабавно да го заменим. Този изглеждаше наред. Има много добри препоръки, уволнен от армията, може би не много умен, но понякога така е по-добре. Имате ли нещо против него?

— Достатъчно, за да не го искам тук.

— Ако настоявате — заяви бавно Хъмфриз, — ще му дадем предупреждение.

— Не — каза лейди Седжуик. — Не, много е късно за това. Няма значение.

Глава 6

I

— Елвира!

— Здравей, Бриджит.

Нейно благородие Елвира Блейк влезе през задната врата на Онслоу Скуеър 180, която приятелката й Бриджит беше отворила, щом я видя от прозореца.

— Нека се качим горе — заяви Елвира.

— Да, по-добре е. Иначе може да се сблъскаме с мама.

Двете момичета изтичаха по стълбите, като избягваха срещата с майката на Бриджит, която излезе от стаята си със закъснение.

— Наистина си късметлийка, че нямаш майка — задъхано каза Бриджит, когато вмъкваше Елвира в спалнята си и затваряше вратата. — Мама е много мила, но какви въпроси задава само! Сутрин, следобед, през нощта. Къде отиваш и с кого? А те братовчеди ли са на някого си със същото име от Йоркшир?