Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 27

Елвира се съгласи, ала умът й беше другаде.

— Залагала ли си някога, Бриджит?

— Никога и дори не зная как става.

— Предполагам, че е съвсем лесно — каза Елвира. — Отиваш при някой бижутер, нали?

— Мисля, че нямам нищо, което си струва да занеса в заложна къща.

— Майка ти няма ли някакви бижута?

— Не мисля, че можем да я помолим за помощ.

— Не, сигурно не… но можем да вземем нещо.

— О, не мисля, че можем да го направим — каза Бриджит шокирана.

— Не? Е, може би си права. Но се басирам, че няма да забележи. Можем да го приберем, преди да е разбрала липсата му. Сетих се! Ще отидем при мистър Болард.

— А кой е мистър Болард?

— Нещо като семеен бижутер. Винаги там си давам часовника за поправка. Познава ме от шестгодишна възраст. Хайде, Бриджит, веднага отиваме при него. Имаме точно толкова време.

— По-добре да излезем през задния вход — каза Бриджит. — Тогава мама няма да ни пита къде отиваме.

Пред старата, фирма Болард и Уитли на Бонд стрийт, момичетата направиха последната си уговорка.

— Сигурна ли си, че разбираш всичко, Бриджит?

— Да — отвърна Бриджит не много радостно.

— Първо — заяви Елвира — да си сверим часовниците!

Бриджит се поразвесели. Тази позната фраза я окуражи. Те тържествено свериха часовниците си, като Бриджит върна своя с една минута.

— Нулевият час ще бъде след двадесет и пет минути. Това ще ми даде достатъчно време. Може би дори повече отколкото ми е нужно, но така е по-добре.

— Но да предположим… — започна Бриджит.

— Какво да предположим? — попита Елвира.

— Е, искам да кажа, ако ме блъсне нещо.

— Разбира се, че няма да те блъсне — рече Елвира. — Знаеш колко си пъргава в краката, пък и шофьорите са свикнали да спират внезапно. Всичко ще бъде наред!

Бриджит не изглеждаше съвсем убедена.

— Няма да ме предадеш, нали, Бриджит?

— Добре — каза Бриджит, — няма.

— Благодаря ти — отвърна Елвира.

Бриджит прекоси улицата, а Елвира отвори вратата на Болард и Уитли, бижутери и часовникари. Вътре цареше приятна, приглушена атмосфера. Появи се един мъж и попита Елвира с какво може да й бъде полезен.

— Мога ли да видя мистър Болард?

— Мистър Болард? Кой го търси?

— Мис Елвира Блейк.

Мъжът изчезна, а Елвира се насочи към щанда, където под стъклото брошки, пръстени и гривни показваха красивите си форми върху подходящо кадифе. След няколко минути мистър Болард се появи. Той беше главният съдружник във фирмата — мъж на шейсетина години. Поздрави Елвира топло и приятелски.

— Е, мис Блейк! Значи сте в Лондон. Много ми е драго да ви видя. Какво мога да направя за вас?

Елвира му подаде един малък часовник със светещ циферблат.

— Не върви точно — заяви тя. — Можете ли да направите нещо?

— О, разбира се, няма нищо трудно в това — мистър Болард го пое от нея. — На какъв адрес да го изпратя?

Елвира даде адреса си.

— Има и нещо друго. Настойникът ми… полковник Лъском, мисля, че го познавате…

— Да, да, разбира се.

— Пита ме какъв подарък бих желала за Коледа — каза Елвира. — Предложи ми да дойда тук и да поразгледам. Искаше да дойде с мен, но аз предпочетох най-напред да дойда сама, защото мисля, че е малко неудобно. Искам да кажа заради цените.