Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 23

Полковник Лъском се поколеба, като гладеше сивите си мустаци. Той въздъхна.

— Мисля, че правите грешка, Бес. Тя ме попита къде сте, така че всичко се нарежда чудесно.

Тя се доближи до него, целуна го по брадичката, завъртя го наоколо, като че ли щяха да играят на сляпа баба, отвори вратата и нежно го побутна с ръка. Когато вратата зад него се затвори, полковник Лъском забеляза една стара дама, която идваше откъм стълбите. Тя си мърмореше, докато ровеше из чантата си:

— Боже мой! Трябва да съм го оставила в стаята си. Ох, господи!

Тя мина покрай полковник Лъском, без да му обърне никакво внимание, но когато той слезе по стълбите, мис Марпъл се поспря до вратата си и се загледа след него. После погледна вратата на Бес Седжуик и си каза:

— Ето кого е очаквала. Чудно защо ли?

III

Отец Пенифадър премина през фоайето, доволен от закуската, не забрави да си остави ключа, мина през въртящата се врата и се настани в едно такси, което му беше осигурил портиерът ирландец.

— Накъде, сър?

— Боже мой! — възкликна отец Пенифадър изведнъж. — Да видим. — Да видим… къде ли щях да ходя?

Движението по Понд Стрийт беше блокирано за няколко минути, докато свещеникът и портиерът обсъждаха този важен въпрос.

Накрая отец Пенифадър си спомни и таксито се отправи към Британския музей. Портиерът остана на паважа с широка усмивка на лицето и тъй като нямаше други излизащи от хотела, продължи малко надолу покрай фасадата му, като си подсвиркваше тихичко някаква мелодия.

Един от прозорците на първия етаж на хотел Бъртрам беше отворен, но портиерът изобщо не вдигна глава, докато един глас не се обади неочаквано през отворения прозорец:

— Значи си тук, Мики? Какво по дяволите те е довело на това място?

Той се обърна стреснато и се загледа.

Лейди Седжуик показа главата си от прозореца.

— Не ме ли позна? — попита го тя.

Внезапен лъч озари лицето на мъжа и показа, че я е познал.

— Ха, та това е малката Беси! Не мога да повярвам! След толкова години. Малката Беси.

— Никой, освен теб не ме нарича Беси. Отвратително име. Какво си правил през всичките тези години?

— Това-онова — отвърна Мики с нежелание. — Не съм бил по вестниците като тебе. Често чета за подвизите ти.

Бес се разсмя.

— Между другото, запазила съм се повече от теб. Много пиеш. Винаги си пиел много.

— Запазила си се, защото винаги си имала пари.

— Парите не биха ти помогнали. Щеше да се пропиеш още повече и съвсем да отидеш по дяволите. Да, така щеше да стане. Какво те довя тук? Това искам да зная. Как въобще те взеха на това място?

— Търсех работа. Имах само това — той прокара ръка по редицата ордени.

— Да, разбирам — замисли се тя. — Всичките са истински, нали?

— Разбира се, че са истински. Какви биха могли да бъдат?

— О, вярвам ти. Винаги си бил храбър. Винаги добър боец. Да, армията ти подхождаше. Сигурна съм в това.

— Армията е добра по време на война, но не и в мирно време.

— И така — напъха се в тази глупост. Не съм и предполагала, че… — тя замълча.