Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 26

— Предполагам, че просто нямат за какво друго да мислят — каза неопределено Елвира. — Слушай, Бриджит. Трябва да направя нещо много важно и ти трябва да ми помогнеш.

— Добре, стига да мога. За какво става въпрос — мъж?

— Не. — Бриджит се разочарова. — Трябва да избягам в Ирландия за двадесет и четири часа или повече и ти трябва да ме прикриваш.

— В Ирландия ли? Защо?

— Сега не мога да ти кажа. Нямам време. Трябва да се срещна за обяд с настойника си полковник Лъском в един и половина в Прюниър.

— Какво направи с онази Карпентър?

— Избягах от нея в Дебънхем.

Бриджит се закиска.

— А след обяда ще ме водят в семейство Мелфорд. Ще живея с тях, докато навърша двадесет и една години.

— Колко неприятно!

— Мисля, че ще се оправя. Толкова лесно е да се заблуди братовчедката Милдред. Там има едно място наречено Днешният Свят. Ходиш на лекции, музеи, картинни галерии, в Камарата на лордовете и прочее. Въпросът е, че никой няма да знае дали си там, където трябва да си или не. Ще успеем да се позабавляваме.

— Надявам се да е така — засмя се Бриджит. — В Италия успяхме, нали? Старата Макарони се смяташе за строга, но колко малко знаеше за това, което вършехме.

И двете момичета се засмяха, доволни от лудориите си.

— И все пак имаше нужда от доста предварителна планиране — каза Елвира.

— И от някоя хубава лъжа — добави Бриджит. — Имаш ли вести от Гуидо?

— О, да, получих дълго писмо, подписано Джинивра, сякаш е от някоя приятелка. Но предпочитам да спреш да говориш, Бриджит. Имаме много работа, а само около час и половина. Преди всичко, слушай! Утре ще дойда на зъболекар. Лесно може да го отложа по телефона или ти ще го уредиш оттук. После някъде към обяд ще се обадиш на Мелфорд, ще се представиш за майка си и ще кажеш, че трябва да отида при зъболекаря и на следващия ден и че ще остана да спя у вас.

— Това ще мине. Те ще кажат, че е много любезно от наша страна и така нататък. Но ако на другия ден не се прибереш?

— Ще трябва отново да се обадиш.

Бриджит я погледна колебаейки се.

— Ще имаме много време да измислим нещо — каза нетърпеливо Елвира. — Това, което ме безпокои, са парите. Предполагам, че ти нямаш? — каза тя без голяма надежда.

— Около две лири.

— Не стигат. Трябва да си купя билет за самолета. Прегледах разписанието на полетите. Нужни са около два часа. Всичко зависи от това, колко ще се забавя там.

— Не можеш ли да ми кажеш какво възнамеряваш да правиш?

— Не мога. Обаче е ужасно, ужасно важно.

Гласът на Елвира беше толкова различен, че Бриджит я погледна учудено.

— Случило ли се е нещо, Елвира?

— Да.

— Нещо, за което никой не бива да узнае?

— Да, много, много голяма тайна. Трябва да разбера дали нещо е вярно или не. Трудно е с парите. Това, което ме влудява, е, че съм много богата. Настойникът ми го каза. Обаче ми дават само една мизерна сума за дрехи и веднага, щом ги получа, те се стопяват.

— Не можеш ли да вземеш от настойника си?

— Невъзможно е. Ще ми зададе куп въпроси и ще иска да знае за какво ми трябват.

— Да, скъпа, сигурно. Не мога да разбера защо всички задават толкова много въпроси. Знаеш ли, че ако някой ми се обади по телефона, майка ми винаги пита кой е, въпреки че това въобще не е нейна работа.