Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 90

Изписах основните закони на Апарата:

1. ПРИГОТВИ СИ БАЗА, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ.

2. ОПРАВИ ОТРЯДИТЕ СИ, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ.

3. НАПРАВИ СИ ПЛАН, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ.

4. СТРУПАЙ ОРЪЖИЯ, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ.

5. ОПРЕДЕЛИ ТОЧНОТО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ НА ОБЕКТИТЕ, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ.

6. ПЛАНИРАЙ ВРЕМЕТО ЗА ВСИЧКО.

Знаех, че тия неща трябваше да се вършат в строга последователност. Бяха разработени от гении много отдавна. Ако една организация като Апарата има върховния дълг да подкопае основите на една цивилизация, тя трябва да е съвършена. Трябва да създадеш максимално количество неприятности за максимален брой хора при минимален брой поводи. Това правило важи особено силно за правителства, правителствени организации, правителствени служители и агенти. Дори на Земята, която е примитивна по отношение на тия неща, ФБР и другите се придържат напълно към тези максими. Така че знаех — разсъждавам правилно.

Захванах се най-напред с точка пета. Тя беше лесна за изпълнение. Главният обект беше графиня Крек. Знаех това много добре от дълъг и горчив опит.

Що се отнася до точка първа, базата ми беше в тази хотелска стая.

А що се отнася до точка шеста, погледнах часовника си и внимателно записах часа, минутата и секундата.

Внезапно осъзнах, че не ги изпълнявам в точния ред. Стегнах се. Трябваше да работя върху втора точка — справянето с отредите.

Единствените отреди бях аз. Едва сега осъзнах това напълно. Бери и Торпедо, а дори и Медисън, ме бяха провалили. Бях напълно сам.

Какво ставаше с отредите?

Венерическа болест? Като се вземеха предвид козите, кучетата и Торпедо, очевидно ситуацията бе такава! Макар и да нямаше признаци за нея, във всеки текст върху военните въпроси това е отбелязано като проблем. Добре.

Твърдо решен да върша нещата на секундата, оставих първите неща да бъдат първи. Даже когато бяха втори в списъка.

Справянето с отредите изискваше почивка. Внимателно отбелязах времето, както изискваше шестата точка, и си легнах.

Станах призори, изтърсих дрехите си от хлебарките и се облякох.

Крачейки с мрачна решителност, си проправих път към една телефонна кабина във фоайето и проверих номерата на клиниките за венерически болести. Имаше една наблизо. Уговорих си час и бързо отидох там.

Бях първи и ме обслужиха бързо. Усърдно попълних един картон. Без да го поглежда, един млад лекар седна в стаята за прегледи, където ме бяха оставили. Каза:

— Всичко това ще остане в тайна. Можете да говорите свободно. Какви симптоми сте забелязал?

— Никакви — отвърнах аз. — То е просто неизбежно.

— Какви са… нали разбирате… били контактите ви?

А за това можех да му дам доста информация.

— Имал съм контакт с една ужасна руса жена, демон под маската на човек, за която животът е нещо като плява. Вината е изцяло нейна. Висока е пет фута и девет и половина инча. Хипнотизира всекиго.

— Откога датира контактът ви? — попита той загрижено.