Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 89

Майка му го викаше с ръка да влезе в стаята. Дясната й ръка беше прикрита в гънките на полата й.

Той възбудено ръмжеше. Но се подчиняваше.

Тя строго го бутна в стаята и го накара да седне на леглото.

Сложи пръста, на лявата си ръка на устните си, а после посочи с него към килера.

— Той е там вътре — каза. Косата ми се изправи!

Майка му вдигна дясната си ръка. Държеше неговия леопард, пушката с рязана цев!

Бутна я вертикално към гърдите му, сякаш да го накара да я вземе.

Той посегна да сграбчи цевта!

С бързо движение майка му я наведе така, че цевта мина под брадичката му.

ТЯ ДРЪПНА И ДВАТА СПУСЪКА!

Гърмът беше оглушителен!

Главата заедно с челюстта на Торпедо полетяха към тавана!

Майка му изтри спусъците в подгъва на полата си. След това сви изстиващите му пръсти около предпазителя.

Отвори едно чекмедже и извади някакви материали за почистване на оръжие и ги сложи на леглото.

После отстъпи назад.

— Откакто излезе от федералния пандиз — каза тя на мъртвото тяло, — говориш само за психология, психология, психология. Та я попрочетох. Сега получи малко психология, безполезен, мръсен, долен флиртаджия с трупове такъв! Дано дяволът те накара да четеш психология до края на вечността!

Тя се обърна към мен и ми даде знак да изляза от килера.

— Ти беше свидетел. Той просто си чистеше пушката, а тя гръмна, нали?

Кимнах безсловесно.

— Та това е краят на безполезния ми „мършобибипащ“ „бибипски“ син. Какво удоволствие е само да го гледам как лежи там мъртъв, даже да ги нямаше 25-те хиляди за застраховка, които сега ще получа.

Едва тогава, точно в онзи момент ме порази жестоката истина!

Торпедо се беше провалил.

Сега лично аз трябваше да се справям с цялата ситуация.

Съдбата на Земята, на Роксентър, на Ломбар и на цялата Волтарианска конфедерация зависеше от един изтощен и износен като крехка тръстика офицер на Апарата Солтан Грис.

И сега беше по-жизненоважно от всякога да отстраня порочната графиня Крек.

Когато излязох в нощта, заклатих юмрук към небето.

— Кълна се във всички звезди, във всички богове и демони на небесната твърд! — извиках. — Независимо от онова, което ми причинявате, аз трябва да надделея! Правете каквото си искате, аз ще унищожа онази ужасна жена!

Смъртоносна клетва.

Говорех сериозно!

Част четиридесет и седма

Глава първа

Нямах кой знае колко пари. Не можех да се върна у мис Пинч и да издържа онези жени.

Стигнах до средата на Манхатън и изоставих камиона за тор в една странична улица. С багажа си от една чанта и екраните тръгнах към един хотел, който бях забелязал в миналото. Беше свърталище на алкохолици, порутен и мръсен, а фоайето гъмжеше от сринати човешки развалини. Най-доброто място за укриване, защото тук дори не си правеха труда да отделят живите от умрелите.

Наех стая със счупен прозорец, счупена мивка и счупен под. Наоколо щъкаха хлебарки, които вирееха върху останките на мръсния килим.

Трябваше да съм изтощен, но не бях. Имах твърде много работа. Независимо от късния час, извадих топ листа и писалка и седнах до разнебитената маса. Човек трябва да бъде подреден, да върши нещата като по учебник. Трябваше да бъда внимателен и прецизен, защото само по този начин можех въобще някога да причиня смъртта на графиня Крек.