Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 91

Преброих бързо на пръсти. Първия път, когато се бях сблъскал с графиня Крек, беше в Спитеос, половин година преди да се появи Хелър. Беше убила един агент, който се опитваше да я насили сексуално.

— От 13 месеца — отвърнах аз.

— Откъде знаете, че сте я прихванал от нея? — попита той.

— Тя ме набута в цялата работа — отговорих му. — Ако не беше тя, никога нямаше да имам никаква връзка с кучета, кози и лами от Перу.

Той беше невероятно шокиран. Вдигна ръка:

— О, мисля, че е по-добре да не губим време с прегледи. Това звучи доста отчаяно. Сестра! Донесете големия поднос, бързо!

И така започна един лечебен курс, който запълни по-голямата част от следващите десет дни.

Издържах го, просто защото показваше колко съм изстрадал по нейна вина.

Първо бяха инжекциите с антибиотици, седем вида. Всяка една от тях беше като агония. Мразя иглите!

След това стоически изтърпях мъчителното преживяване, при което вдигаха телесната ми температура до 42 градуса по Целзий, докато съм под въздействието на специални медикаменти.

После, когато отново можех да се движа, получих неоарефенамин-606. Лекарят ми каза, че убивал един на всеки десет хиляди пациента и бях почти сигурен, че това ще съм аз. Щеше да покаже на хората на какво ме бе подложила.

Най-накрая дойде един светъл ден. Не ми бяха останали почти никакви пари. Бях загубил доста килограми. Докторът преглеждаше последната серия тестове.

— Нищо — каза той. — Нямате и най-малкия признак за каквото и да било. Целият курс се оказа напълно успешен. Извадихте голям късмет наистина, защото в днешно време има тегоби, които не реагират на никакво лечение. Нека сега да ви дам един важен съвет: никога повече не осъществявайте никакъв физически контакт с тази жена. И прекратете всякакви връзки с нея колкото е възможно по-скоро!

Дадох честна дума, че ще се придържам към съвета му. Щях да премина към унищожаването на графиня Крек веднага, щом успея да завърша програмата си.

Боже, на какво ме беше подложила тая жена!

Глава втора

Следващата част от акцията беше „3. НАПРАВИ СИ ПЛАН, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ“.

За точното планиране трябват данни. По тая причина ометох хлебарките от екраните, за да видя какво е намислило сега най-ужасното чудовище във Вселената.

Те бяха все още във Вирджиния!

Хелър и двамата пенсионирани шофьори от „Грейхаунд“ седяха на пролетното слънце. Хелър беше по къси гащи и събираше тен в един шезлонг. Двамата шофьори с разкопчани яки и килнати назад шапки пиеха нещо, което приличаше на ментов джулеп и играеха карти под близкия навес.

Сухопътната яхта и другата къща на колела бяха паркирани под формата на буквата L в едно затревено поле, а чергилата им бяха извадени. Забулените в синя мъгла планини бяха точно пред погледа на Хелър.

Ревът на приближаващ двигател го накара да погледне към един горски път. Беше джипът, който подскачаше из целия път, а зад волана седеше Бум-Бум. На предната седалка беше графиня Крек.

Изведнъж си дадох сметка, че нейният екран е празен. Бибип! Причината за това бе, че нейните активатор-приемник и ретранслатор 831 бяха при мен, а аз вероятно бях на повече от четиристотин мили от там!