Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 83

— Олеле! — каза момчето и я погледна ококорено. — Ти пък коя си? Някой ангел или какво? Ей, коя е тя, Суийни? У-у, бива си я за прасе!

— Просто приятел — отвърна графиня Крек. Насочи пръста си към челото на момчето. Каза му нежно: — Сега седни на дюшека, моля те.

Момчето внезапно седна, все още вторачено.

Графиня Крек посегна надолу и свали левия му чорап. Вдигна крака му и погледна стъпалото.

Не се виждаше нищо. Беше твърде мръсно!

— Бум-Бум — извика графиня Крек. — Кофа вода и парцал, моля.

По стълбата се чу трополене и скоро с дрънчене и плискане се появи Бум-Бум. Графиня Крек взе кофата с вода, сложи я на земята и потопи един парцал в нея. После започна да мие стъпалото. Трябваше известно време, докато мине през всички пластове. Водата в кофата почерня от няколкократните потапяния на парцала. Момчето я гледаше с възхищение и следеше всяко движение.

Най-сетне графинята бе доволна и вдигна стъпалото на крака срещу светлината.

ДОЛАРОВ ЗНАК!

Малък и неясен, той стигаше до края на петата.

— Ето го и него — каза Бигс от вратата.

Момчето усети, че са видели нещо. То дръпна крака си от графинята и погледна стъпалото, като го изкриви малко.

— Я, божке — възкликна той. — Нивга не съм забелязвал това преди. Наистина прилича на доларов знак. Да не е няк’ва болест? Нещо като възпаление на копитото? Какво означава той? Кажете ми бързо!

— Означава — каза графиня Крек, — че не си безименно подхвърлено сираче. Означава, че си синът на най-богатия човек на света, Делбърт Джон Роксентър, намерен след дълго търсене.

Той я погледна с широко отворени очи. Разбра, че тя говори сериозно. После загря. Строполи се като мъртвец!

Глава шеста

Графинята даде знак на Хелър:

— Скъпи, свали си дясната обувка.

Хелър мина покрай Бигс и аз разбрах откъде се беше сетил Суийни за оръжията: декорираният 45-калибров блестеше на колана на Хелър. Надявах се, че ще се махне и ще остави на Торпедо открито поле за действие.

Хелър свали обувката и чорапа си. Графинята хвана крака му и го задържа до този на Земното момче. Всъщност те си пасваха доста добре: истинският на сина на Роксентър и фалшивият доларов знак върху крака на Хелър. Недоочистената мръсотия заличаваше всяко различие.

Бигс ги видя и двата.

— Я, ей го пак. Неидентични близнаци, събрани отново.

Той извади полицейски апарат за моментални снимки, който вероятно беше взел от началника. Направи снимка на двете стъпала едно до друго, после една на Хелър, а след това и една на момчето, без да обръща внимание на факта, че младежът все още лежи в безсъзнание.

— Сега, след като това събитие тука е напълно документирано — каза Бигс, — елате с мен, приятели. Искам да ви покажа още нещо. — И тръгна по стълбите, като им даде знак.

Графинята ги последва до последните две стъпала, а после спря.

— Ти върви, скъпи. Аз ще остана тук. Когато се свести, ще има нужда от някого, който да му държи ръката.

— Чакай малко — каза Хелър. — Не искам да те оставям тук.

— О всичко ще бъде наред. Сега слушайте всички, мистър Бигс и мистър Суийни. Не вдигайте шум около това откритие, чувате ли? На клетото момче ще му трябват седмици наред тренировка и обучение, за да заеме мястото, което му се полага в света. Така че никаква гласност. Вестниците винаги представят нещата изопачено.