Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 81

Началник Фог изстена:

— Моля ти се, мили Боже, НЕ! Моля Ви, мистър Младши.

Джо и другото ченге запълзяха на колене. Те вдигнаха стиснатите си молещи ръце към Хелър.

— Милост! — замоли се единият.

— Имам жена и деца — каза умолително Джо. — Не ме линчувайте, мистър Младши!

Хелър каза:

— Стоунуол, скъпи приятелю, да бъдем милостиви. Да ги накараме да подпомогнат построяването на новото съдилище с всичките си нечестно спечелени блага и с труда си на непълен работен ден.

— Добре, Младши — каза Бигс. Но посочи към Харви Лий: — Ами него?

— О, Боже Исусе! — възкликна Харви Лий. — Току-що разбрах, че съм се опитал да направя евтина сделка за кола със сина на най-богатия човек на света. Застреляйте ме!

Бигс погледна надолу към коленичилите ченгета.

— Фог — каза той, — ставай на крака и си отивай вкъщи, но помни, че мога да те изнудвам до края на света. Бедният д-р Грейвз.

Изведнъж си дадох сметка, че цялото онова стреляне вероятно е задържало ръката на Торпедо. Той все още беше някъде там. Все още имаше шанс. Само да оставят сега графиня Крек без охрана и Торпедо все още имаше шанс да получи плячката си. Същата тази нощ!

Глава пета

— Къде ще ходиш сега? — попита Стоунуол Бигс Хелър. — Щото имам да ти покажа още нещо тая вечер.

Хелър посочи с ръка графиня Крек.

— Изглежда заповедите наистина идват от Върховното командване. Какво ще правим сега, скъпа?

— Тръгваме към окръжната ферма за бедняци незабавно — каза графиня Крек.

Бигс каза:

— Мис капитан, ако моа да се намеса, т’ва сега е Окръжна селскостопанска ферма и нема да я намерите по задните пътища, ако не ви вода.

— Води, води, смели Стоунуол Бигс — каза Крек. — Ако това ще ни заведе при другия син.

Стоунуол се поклони галантно и забърза към колата си. Бум-Бум търчеше наляво-надясно, за да каже на шофьорите да се приготвят.

Графиня Крек издърпа Хелър към сухопътната яхта и екраните им се замъглиха. Почти се бях примирил, че ще остана сляп, когато внезапно за моя най-голяма почуда приемането се възстанови!

Не беше много добро и беше пълно със смущения и неясни петна, но все пак ги виждах. Трябва да бяха в най-отдалечения заден край на превозното средство, на значително разстояние от онзи генератор. Доколкото можех да определя, те се намираха в малка операционна стаичка.

Очевидно бяха свършили с целувките и поздравите веднага щом са влезли, защото сега Крек беше цялата погълната от работата.

— Седни там, скъпи — каза тя на Хелър, като посочи малката операционна маса, опряна до външната стена на сухопътната яхта. — Свали си дясната обувка и чорапа.

Сухопътната яхта летеше напред. Графиня Крек се беше подпряла, за да не се клатушка и ровеше из белите чекмеджета за инструменти.

Хелър се подчини, но я следеше с поглед.

— Сега пък какво си намислила, скъпа?

Тя намери каквото търсеше в чекмеджетата и сега отваряше сандъка с целологична екипировка и принадлежности от Занко, който беше натъпкала догоре в базата.