Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 84

— И без т’ва никой не ми верва — каза Суини.

— Да, госпожо — каза Бигс.

— Сега ти, Бум-Бум — каза графиня Крек, — ще се качиш с Джетеро в джипа само за да може той да се върне до циркаджийския фургон от другата страна на фермата.

— Да, госпожо — каза Бум-Бум. — Ще се справя с това.

Оставиха я в подножието на стълбата под всичката блестяща светлина от прожекторите. Щеше да бъде съвсем сама в една изолирана част от фермата. А ако Торпедо имаше някакъв усет, щеше да очисти и момчето! Ако съществуваше идеална възможност, тя беше тази! Достатъчно спокойно, за да бъде трупът даже изнасилен!

Мъжете изминаха немалкото разстояние до главната сграда. Шофьорите бяха изтеглили къщите на колела до пътя. Суийни влезе в сградата, за да си доспи. Хелър се покатери в „Буика“ и седна до Бигс. Те потеглиха и не след дълго се появиха и фарове, които ги следваха.

Бигс дълго време кара по неравни пътища. После свърна при една селска пощенска кутия и тръгна доста по-бавно. Фаровете му осветяваха пътя през някаква овощна градина, а когато входящият път се изви, заиграха напред-назад по някакви разнебитени селскостопански постройки. Той спря и пред тях се изправи старомодна двуетажна тухлена къща.

— Вероятно не помниш т’ва място, Младши. То вече премина в ръцете на семейство Ходжис чрез наследствените данъци и налози. Но тя е фермата на старите Стайлсови, на дядо ти по майчина линия. Преди малко в мен се роди едно подозрение, та нека видим дали е основателно.

Той слезе от колата, изкачи стъпалата на верандата и започна да хлопа със старото пиринчено чукче, доста корозирало с времето.

Мина доста време, докато накрая една жена с нощна шапчица и по нощница запали лампата на верандата, надзърна през прозореца и отвори вратата.

— К’во прайш тука по т’ва никое време, Стоунуол Бигс? — попита тя. — Не знайш ли, че е посред нощ?

— Миз Ходжис, — каза Бигс, — много се извинявам. Ама да сте почиствали тавана си наскоро?

— Бигс, знайш ’ного добре, че нема закон на Янките, задължаващ който и да било да си почиства тавана. Не ми казвай, че има такъв в окръга. Никой никога не почиства тавана! И ако си дошъл тука по т’ва време на нощта да ми казваш да си почистя тавана…

— Не, не — каза Бигс много очарователно. — Нивга не бих обидил по тоя начин най-добрата домакиня на мили оттук! Но данъците могат да бъдат намалени за неизползвано пространство. Та просто исках да разбера дали не плащате твърде големи данъци!

— А, добре, т’ва вече е друго.

— Та мога ли да фърля едно око на тавана ви?

— Заповядай, стига да ме оставиш да се върна в леглото!

— Очарован съм — каза Бигс.

Той влезе, а Хелър седна на верандата, за да почака. След доста време лампата на верандата угасна, Бигс излезе и затвори вратата на къщата след себе си. Носеше предмет, който приличаше на голяма кутия за шапки.

Качиха се в колата и потеглиха. Джипът при портата се отдръпна, за да им направи път. Тръгнаха по пътя и Бигс спря. Запали крушката на колата.