Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 85
Рон Лафайет Хаббард
— Хора — каза той, — никога не фърляйте нищо. Т’ва беше забутано най-навътре под стрехата заедно с едно руло изборни плакати на Джеф Дейвис и една купчина записки на Конфедерацията. Скрили са го, но аз си познавам хората в Хамдън. Сичко стискат здраво!
Той пусна кутията за шапки в скута на Хелър. Изригна прах. Лентичките вече бяха отвързани.
Хелър кихна и отвори капака. Там лежаха пакети с писма, всичките завързани, няколко отделни плика и фотоалбум.
Хелър разтвори албума. Първата снимка, малко пожълтяла, беше на едно много красиво русо момиче в танцьорско облекло.
— Т’ва е майчето ти — каза Бигс. — Тя просто беше най-красивото момиче по тия места. Истинска хубавица! Ти приличаш на ней. Разбрах още кат те видех за пръв път. Същата коса, същите очи.
Под снимката беше пъхната пожълтяла изрезка. Хелър я измъкна.
МЕСТНО МОМИЧЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ХОРА НА „РОКСИ“ В НЮ ЙОРК
Мери Стайлс, единственото дете на Бен и Шарлот Стайлс от фермата „Стайлс“ в Хамдън, дипломирала се в гимназията на Феър Оукс и победителка в миналогодишния конкурс за красота на щата, се справя успешно в земята на янките.
Статията продължаваше, но Хелър я плъзна обратно на мястото й. Разлисти още няколко страници от албума. Бяха снимки на хора и рекламни фотоси.
Няколко увеличени снимки от нощни клубове и моментални — бяха пъхнати свободно в албума. Първата беше на Делбърт Джон Роксентър, изглеждащ по-добре в средата на двадесетте си, който седи на някаква маса с Мери Стайлс, обградени от келнери и шампанско. На другата ги имаше двамата прегърнати в някакъв бар. Третата пак беше с тях: полуоблечени в някакъв морски курорт пият една кока-кола с две сламки.
— Момчето във фермата — каза Бигс, — повече прилича на баща си, но предполагам, че с разнояйчните става така.
Хелър затвори албума. Взе един пакет с писма и ги разгледа. Всичките бяха написани на ръка от „Дели“ за „Мери Хам-Хум“. Отнасяха се до уреждане на тайни рандевута по курорти и хотели и бяха пълни с предпазни мерки да не бъдат видени.
Отстрани в кутията имаше два смачкани, наполовина скъсани листа. Хелър ги разтвори. Имаше релефен воден знак. Датата беше отпреди повече от осемнайсет години. Там пишеше:
АГНЕС П. МОРЛЕЙ, д.ф.н., д.м.н.
Скъпи мистър и мисис Стайлс,
Имам тъжното задължение да ви информирам, че дъщеря ви Мери, след един прибързан и необмислен брак, не можа да издържи на напрежението от внезапното издигане в обществото. Тя се разболя от тежка душевна болест, известна като delirium altaphasis. Макар и понякога да изглежда нормална, тя е в състояние да бъде много опасна за себе си и околните.
За нещастие е бременна. Докато се роди детето, тя не може да бъде лекувана професионално, тъй като конвулсивните терапии биха довели до недоносване, което съм сигурна, че не желаете. Обявяването или дори прошушването за брака й биха я довели до неконтролируеми душевни състояния, в които може да се опита да посегне на себе си.
Веднага щом детето се роди, тя ще може да бъде лекувана от специалист психиатър. Ето защо, моля ви, съдействайте ни да я оставим без много шум под напълно компетентните грижи на моя колега д-р Тремор Грейвз.
Ако се чуе и думица за брака или състоянието й, дори и да не унищожи себе си, тя ще трябва да бъде затворена в лудницата на щата до края на живота й.
Съответните суми за нейното лечение, което е изключително скъпо, стигащо до хиляди долари на месец и доста отвъд вашите финансови възможности, ще бъдат изплащани на д-р Грейвз и на вас самите от време на време, но те ще бъдат спрени, ако тя бъде официално затворена в психиатрия и мине под опеката на щата.
Зная, че приемате присърце нейното благополучие, както прави и клетият й, разстроен съпруг и ще разберете, че всичко това е за нейно добро.
Веднага щом се роди детето, тя ще може да бъде лекувана по възможно най-професионалните начини и ще може да заеме полагащото й се място в обществото.
Моля, не и отнемайте този шанс.
