Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 37

— Може би е по-добре да ми обясните — каза Бум-Бум победен.

— Ами Делбърт Джон Роксентър е императорът — отвърна графиня Крек.

— О, разбирам — каза Бум-Бум. — Това е нещо като идея за някоя нова игра, подобна на „Монополи“.

— Не — каза Крек търпеливо. — Показва, че Роксентър изцяло контролира планетата.

— Ха, по дяволите — да ме простите, мадам — не е необходима никаква измислена скица, за да разбереш това. Всеки го знае. През последния век семейството на Роксентър постоянно граби от другите шайки и сега Делбърт Джон притежава и контролира всички недвижими имущества и рекети. Предполагам, че „император“ е измислено име за capo di tutti capi, но не обхваща всичко, което Роксентър в действителност контролира. Освен това той бърка във всеки джоб. Контролира всички петролни компании и аз не мога да напълня резервоара на таксито, без да му помогна да забогатее. Дори не мога да изпия и чаша кафе, без да пълня ковчежетата му с мангизи. Всеки знае това. Та какво ще го правите?

— Той има син — каза Крек победоносно.

— Ама, по дяволите — да ме простите, мадам. Той няма жена и със сигурност няма никакъв син. Помогнах един ден на Джет да прерови цялата библиотека, за да провери това.

— Това е така наистина — каза Крек. — Делбърт Джон Роксентър не знае, че има син.

— КАКВО?

— Аха! Значи и теб те изненадва — каза графиня Крек. — Но е факт. Всичко съм уточнила. Делбърт Джон се е забавлявал насам-натам и — да ме простиш, Бум-Бум, — си е направил един син. Но не е разбрал. Роксентър има един адвокат на име Бери. Та Бери е скрил сина, а също и самия факт от Роксентър и тъй като няма наследник, цялата империя ще премине по този начин право в ръцете на Бери.

— Исусе Христе!

— А Джетеро се опитва да оправи състоянието на горивото на планетата. Той няма много време. Роксентър контролира всичкото гориво. Значи, ако аз просто телефонирам на Делбърт Джон Роксентър и му кажа, че има син, той ще бъде толкова благодарен, че ще се разтича и ще помогне на Джетеро. Така ще свършим всичко тук и ще можем да си отидем у дома.

Черните италиански очи на Бум-Бум щяха да изскочат от слабото му лице.

Графиня Крек продължи:

— А ако се усъмни, просто ще се разтичам, ще намеря сина и ще го заведа при баща му. О, Бум-Бум, Роксентър ще бъде толкова благодарен, че ще постави Джетеро в центъра на сцената, ще насочи всички светлини към него и ще му каже: „Джетеро, ти поръчай музиката и ние ще изсвирим, каквото пожелаеш!“. Не може да се получи провал, Бум-Бум. Затова останах тук.

Бум-Бум беше възвърнал способността си да говори.

— Мис Джой! Не можете да телефонирате на Роксентър! Не можете да хукнете да търсите някакво тъпо хлапе! Онази шайка е вълча глутница! Ще изядат Богородица заедно с ноктите на краката и няма да си направят труда да изплюят даже едно Аве Мария! С две думи — да ме простите, мадам — Бери и екипът на Роксентър са бибипци! Вълци, мис Джой, ВЪРКОЛАЦИ!

— О, я стига глупости, Бум-Бум. Изчела съм толкова пътеводители и тем подобни за Ню Йорк, че знам как Роксентър раздава наляво-надясно разни неща на хората: фонтани, музеи. Градът е претъпкан от тях.