Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 38

— Това просто беше начинът, по който Роксентър намаляваше напрежението — каза Бум-Бум. — Купуваше места за реклама, където никой нямаше да плюе по нея!

— Дори да е така — каза графиня Крек, — сърцето на един баща не може да не се отвори, като разбере, че има син. И точно заради това ще му кажа или първо ще намеря сина и после ще му кажа, а той от благодарност ще ни помогне и ще можем да си отидем у дома.

— ИЗИ! — изкрещя Бум-Бум.

После сякаш осъзна, че не може да бъде чут през една врата и няколкостотин фута коридори. Той хукна навън и се върна с разтревожения Изи, който гледаше диво. Бум-Бум го замъкна към секретарското бюро.

— Изи, моля те, обясни на мис Джой какви „бибипци“ в действителност са Роксентър и Бери.

Изи преглътна няколко пъти, изтри очилата с вратовръзката си и се опита да си я сложи на носа.

— Мис Джой, моля ви, не правете нищо прибързано — Бум-Бум го мушна отстрани и той продължи: — Ако труповете, натръшкани от шайката на Роксентър при разпалване на войни и изтребване на конкуренцията се поставят един след друг, ще се получи безкрайна пътека. Фамилията е била основана чрез продажба на непречистен нефт като лек против рак и оттогава самата тя е рак за обществото. Семейната им политика кара една мафиотска клетва за отмъщение да зазвучи като неделна училищна молитва. Тези ужаси не са подходяща компания за една деликатна и красива дама. Ще направим всичко, което е по силите ни, за да убиете приятно времето си. Билети за театър? Цветя? Диамантени пръстени? Нов нашийник за котката? Каквото поискате. Докато мистър Джет се върне и ви вземе под своята опека, моля, кажете ми. Какво можем да направим, за да ви накараме да забравите за това?

— Можете да ми кажете как да намеря един телефонен номер — отвърна графиня Крек.

— Не й казвай! — извика Бум-Бум.

— Няма — каза Изи. Той се полута в малък безпомощен кръг, като чупеше ръце, а след това се махна.

Бум-Бум се довлачи до бара и застана зад него така, сякаш беше на наблюдателен пост. Сега, отдалеч, той се взираше в графиня Крек разтревожено и объркано.

Тя придърпа един телефон. Разгледа го старателно. На един бутон пишеше „Централа“. Тя го натисна. Свърза се с оператора.

— Как мога да намеря телефонен номер, който не е в указателя? — попита графиня Крек.

— Извънградски или градски, моля? — попита операторът.

— Това е проблемът — отвърна графиня Крек. — Не знам къде е той.

— Къде е кой, мадам?

— Делбърт Джон Роксентър.

— Делбърт Джон Роксентър?

— Делбърт Джон Роксентър.

— Имате предвид Делбърт Джон Роксентър, който притежава телефонната компания?

— И планетата — каза графиня Крек.

— Исусе Христе! — възкликна операторът. — Мадам, мисля, че е по-добре да ви свържа с главния отговорник за информацията. Задръжте така, моля.

Графиня Крек беше започнала пътуването по телефонните информационни линии на планетата, което аз бях направил няколко месеца преди това. Тя скоро се свърза с Лондон, Йоханесбург, Москва и Париж в конферентен разговор. Присъедини се и Доги, Тексас, когато някой си спомни, че Роксентър вече притежава и Тексас, и оттам нататък всичко беше лесно. Доги ги свърза с арабина, чиито крал помнел, че е звънял в Хеъритаун. Графиня Крек изведнъж каза: