Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 39

— Това е! — Имаше го на скицата на Хелър.

Свързаха се с местната информация в Хеъритаун, а след това с въздишка на облекчение и с имението „Покантикъл“.

Четвъртият помощник-иконом каза:

— Съжалявам, но мистър Роксентър не отговаря на никакви обаждания, освен на мис Агнес. Мис Агнес ли се обажда?

Не беше тя.

Всички затвориха.

Графиня Крек окачи слушалката и се облегна назад. Трябва да е изглеждала много самодоволна, защото на бара Бум-Бум беше силно пребледнял.

— Намерихте ли номера му? — попита той някак ужасен.

— Намерих някого, който може да ме свърже директно с него. Казва се мис Агнес и трябва да живее в Хеъритаун. И сега, Бум-Бум, ти ще ме откараш там.

Бум-Бум излезе иззад барплота. Виждаше се, че увереността му се възвръща. Той се усмихна и каза:

— Страхувам се, че не можем да отидем там. Офицерът, който ме пусна условно, ми забрани да напускам Ню Йорк Сити. Ако го направя, ще ме хвърлят обратно в Синг-Синг. Обещах на мистър Джет, че ще осигуря безопасността ви, а той ви каза да ме слушате. Та виждате, че не мога да ви откарам, което ще рече, че не можете да отидете.

— Офицер, който те е пуснал условно? Да предположим, че мога да уредя това, Бум-Бум?

— Да, ама един офицер, който пуска условно, е толкова подъл, толкова покварен и порочен, че никой не може да се оправи с него. А дори и да успеете, имам учебни и военно-строеви часове в Школата за запасни офицери в колежа. А ако ги пропусна, мистър Джет няма да си получи дипломата. Та това е положението, мис Джой. Пълно двойно блокиране на пътя, препречен от ченгета от едната страна и армията — от другата.

— О, това ли е всичко? — попита графиня Крек. — Такова важно начинание не може да бъде спряно заради някакви дребни пречки. — Тя стана от бюрото някак решително.

Внезапно побеснях.

Богове, не само че Хелър го нямаше, ами и тя се нагласяваше като мишена в стрелбище.

А АЗ ОЩЕ НЕ СЕ БЯХ ОРГАНИЗИРАЛ!

Глава седма

Изрових телефонния номер на майката на Торпедо. Нападнах шайбата.

— Кой е? — попита тя.

— Торпедо — изтърсих аз. — Трябва да говоря с Торпедо!

— О, ти си онова тъпо „бибипеле“, наело безполезния ми, непрокопсан бибипан син, който вкара баща си в гроба и мен с единия крак, флиртаджията му неден!

— Дай ми го бързо.

— Не бих, дори да можех, а не мога.

— Защо?

— Защото е при д-р Финкелбаум за „бибипаното“ си изследване за застраховка.

Затвори.

Набрах отново. Тя не вдигна.

Трябваше да измисля нещо, веднага. Грабнах телефонния указател. После си дадох сметка, че вероятно ми трябва Куийнс, а аз нямах за Куийнс, само за Манхатън. Набрах номера на справки.

— Бързо, въпросът е на живот и смърт. Трябва да се свържа с д-р Финкелбаум в Куийнс.

— Има повече от трийсет доктори с това име в Куийнс, сър. Специализацията му, моля.

— Изследвания за застраховки.