Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 136

На една табела пишеше „Началник док“ и Хелър спря. Влезе в къщурката. Дребен възкръгличък мъж вдигна поглед от едно бюро.

Хелър даде вероятното време и датата.

— Пет таксита „Смелър“ — завърши той. — Видяхте ли ги?

— Приятелче — каза началник дока, — те идват и си отиват, а аз не им обръщам голямо внимание.

— Много е важно — каза Хелър. — Трябва да открия накъде са отишли оттук.

— Почакай — каза началникът на пристанището. — Хубавицата! Не е ли една жена, дето е много сочна?

— Мисля, че може и така да се каже.

Началникът на пристанището погледна дневника.

— Да, сега се сещам. Те наеха и една сервизна лодка, за да отнесат багажа. Беше твърде голям за моторните им лодки. Използваха кредитна карта на „Скуийза“, някой си Султан Бей и наложницата. Спомням си как момчетата казаха: „Исусе, я виж онази «бибипана» наложница! Тия чуждестранни «бибипци» май наистина ни завземат“. Каква хубавица! Тя обаче наистина беше тъжна и аз предполагам, че всеки би се чувствал така, ако е продаден на някой „бибипан“ турчин.

Той стана от бюрото, излезе и погледна към реката. После се провикна към другия край на дока на някакъв мъж, който правеше нещо с въже на палубата на един миниатюрен влекач.

— Помниш ли оная хубавица оня ден? На коя яхта занесохте багажа й?

— На яхтата на Морган — извика в отговор мъжът. — „Златен залез“.

— А-а, добре, ясно значи — каза началникът на пристанището. — Онази яхта има твърде голяма тяга, за да влезе тук. Твърде е голяма.

— Как разбирате накъде отиват яхтите? — попита Хелър.

— О, не знам — отвърна началникът. — Никой не следи кой знае колко регистрираните яхти. Те не трябва да се отчитат при влизане и излизане от пристанището, освен ако не са чуждестранни. Можете да опитате при „Бойдс“ от Лондон, ония от застрахователната компания. Те следят корабите.

— Благодаря ви — отвърна Хелър.

— Радвам се да помогна. Това наистина беше много тъжна сочна жена.

Чуваше се далечно виене на полицейски сирени, което ставаше все по-силно. Аха! Булдог Графърти беше по следите!

Хелър отиде в една телефонна кабина в близост до офиса на началника. Обади са на Морти, който седеше в червеното такси:

— Мисля, че ги намерихме.

Той прелисти указателя и намери номера. Чу се английско „Здрасти“. Хелър каза:

— Искам да знам къде е яхтата на Морган „Златен залез“.

— Свързвам ви с Параходната информация, приятелю.

Обади се друг и Хелър повтори въпроса си.

— Яхтата на Морган? — възкликнаха от параходната информация. — Разполагаме със „Златен залез“ само в Американската яхтна регистратура, обаче е задраскана. О, да. Това беше яхтата на Морган, но се страхувам, стари приятелю, че вече не е.

— Искате да кажете, че е ИЗГУБЕНА?

— Я да сравня с Правната информация, стари приятелю. Просто задръжте за малко.

Полицейските сирени проникнаха през стъклото на телефонната кабина. Хелър погледна надолу по дока. Три полицейски коли летяха с пълна скорост към офиса на началника на пристанището. Прегърнах се от радост.

— Там ли сте? — попита английският глас. — Страхувам се, че почти ни хванахте по бели гащи, стари приятелю. Яхтата е попаднала между регистратурите. Сега би трябвало да е в Чуждестранната яхтна регистратура. Купена е от някакъв варварин турчин и е прехвърлена под турски флаг. Ние просто не сме я включили отново в списъците.