Читать «Буря от ада» онлайн - страница 40

А също така, ако правилно разбирам положението, мен ме смятаха за опасен мошеник.

— Сигурно се шегувате! — възмутих се аз. — Какво, наистина ли смятате, че аз съм го направил?

Той се озъби злобно. Впрочем, когато заговори, гласът му беше пълен с непоколебима увереност.

— Не се преструвай на глупак, Дрезден. Не се съмнявам, че се мислиш за голям умник, който може да измисли нещо, което ние, изкуфелите дъртаци, не можем да разберем. Заблуждаваш се. Ще разберем как си направил това и ще докажем, че точно ти си го направил. И когато направим това, лично ще се постарая ти никога и никому повече да не причиниш вреда.

— Пазете си силите — казах аз. Беше ми трудно, дяволски трудно да накарам гласът ми да звучи толкова невъзмутимо, колкото ми се искаше. — Не съм направил това. Но помагам на полицията да намери онзи, който всъщност го е направил.

— Полицията? — повтори Морган и присви очи, сякаш измерваше дълбочината на лъжата ми. — Сякаш това е в тяхната юрисдикция. Те няма да ти помогнат. И дори да нагласиш нещата така, че да осъдят някого по закона на смъртните, Белият Съвет ще се погрижи да осигури правосъдие. — Звездите се отразиха в очите му с фанатичен огън.

— И все пак: чуйте, ако случайно разберете нещо за убиеца, всичко, което може да помогне на ченгетата в разследването, обадете ми се, става ли?

Морган ме погледна с неприкрито отвращение.

— Искаш да те предупредим преди да затворим кръга около теб, Дрезден? Ти, разбира се, си млад, но такава глупост не очаквах дори от теб.

Въздържах се от отговора, който се въртеше на върха на езика ми. Морган и така беше достатъчно вбесен. Ако знаех колко се стреми да ми припише това убийство, за нищо на света не бих наливал масло в огъня, удряйки го по лицето.

Ох, добре де. Сигурно при всички положения бих го цапнал. Но не така силно, може би…

— Лека нощ, Морган — казах аз и тръгнах, преди да съм изтърсил още нещо, което ще ми донесе само неприятности.

Той се движеше по-бързо, отколкото очаквах от човек на неговата възраст. Юмрукът му се вряза в челюстта ми със скорост около хиляда мили в час и аз полетях в калта като марионетка, на която неочаквано са прерязали конците. Няколко дълги мига не можех да правя нищо, дори да дишам. Морган се възвисяваше над мен като великан.

— Следим те, Дрезден. — Той се обърна и се отдалечи, почти незабавно изчезвайки в нощта. — Ще разберем какво точно е станало там — чу се гласът му в тъмнината.

Не посмях да се озъбя в отговор. Вместо това предпазливо опипах зъбите си. След като се убедих, че всички са на място и не се клатят, станах и с подгъващи се крака се отправих към своя Бръмбар. Отчаяно се надявах, че Морган наистина ще успее да разбере какво е станало там. Освен всичко друго, това нямаше да даде повод на Белия Съвет да ме екзекутира за нарушаване на Първия Закон.