Читать «Буря от ада» онлайн - страница 38

Киселата физиономия на костеливото Морганово лице стана още по-кисела, а гънките в ъгълчетата на устата — още по-дълбоки.

— Всичко това е казуистика, Дрезден. Жалки оправдания. — Мускулестите му ръце прихванаха меча по-удобно. Неравномерно посивяващите му коси бяха вързани на опашка на тила — като на Шон Конъри в някакъв филм, само че лицето на Морган, слабо и мрачно, едва ли привличаше към себе си толкова погледи.

— На какво дължа честта? — Стараех се с всички сили да изглеждам невъзмутим и безстрашен. Да си кажа честно, бях твърде далеч и от едното, и от другото. Морган беше мой Надзирател, назначен от Белия Съвет да следи да не нарушавам Законите на Магията. Той ми се пречкаше в краката и ме шпионираше, като редовно ми досаждаше след като използвам някоя магия. Проклет да съм, ако позволя на кучето-пазач на Белия Съвет да види колко ме е страх. Освен това — нормално за параноиците — той би го оценил като доказателство за вина. Затова не ми оставаше нищо друго, освен да запазя невъзмутимата си физиономия и да се отърва от него преди умората да ме накара да изтърся нещо, което би могъл да използва срещу мен.

Едва ли има по-смъртоносен заклинател от Морган в целия свят. Разбира се, той беше твърде тъп, за да противоречи на Съвета, но в областта на мръсните магически номера никой не можеше да се сравнява с него.

Достатъчно мръсни, та, например, да изтръгне сърцата от гърдите на Томи Том и Дженифър Стентън, ако поиска.

— На това — мрачно изръмжа той, — че е мой дълг да проверявам как използваш силите си и да следя да не злоупотребяваш с тях.

— Издирвам изчезнал човек — заявих аз. — Всичко, което направих бе, че извиках духче, за да получа известна информация. Стига, Морган. Днес всички призовават феи от време на време. Няма нищо лошо в това. Нали не възнамерявам да ги подчинявам на волята си? Аз просто се съветвам с тях.

— Казуистика — повтори Морган.

Обидено изпъчих брадичка. Бяхме еднакво високи, но по тегло му отстъпвах с поне сто фунта. Би трябвало да си потърся някой по-подходящ, с когото да се карам, но твърде много ме ядоса.

— Казуистика? Ами нека да е. И възнамерявам да я използвам, доколкото мога. А сега, освен ако не искате да съберете целия Съвет, за да ме научите на ред, бих приключил този разговор. Сигурен съм, че ще им трябват поне два дена, за да зарежат текущите си дела и да стигнат до тук. А дотогава ще преживея някак и без вас. Искам да кажа, че да откъснете почтени възрастни хора от текущите им задачи и експерименти заради такава дреболия… но ако смятате, че няма да минем без това…

Въпреки че беше мрачен, Морган успя да се навъси още по-силно.

— Не. Ще минем и без това. — Той разтвори тъмния си, приличащ на шинел плащ и прибра меча в ножницата. Макар и малко, но се успокоих. Всъщност, мечът не беше най-опасното в него, но все пак той символизираше дадената му от Съвета власт, и — ако се вярва на слуховете — той притежаваше магическата способност да прониква през всякакви заклинания, опитващи се да го спрат. Някак не ми се искаше лично да проверявам дали това е вярно.