Читать «Буря от ада» онлайн - страница 29

Поклатих глава.

— Пържолите там са страхотни — увери ме тя. — И атмосферата е много романтична. Сакото и вратовръзката са задължителни. Е, ще намерите ли?

— Ъ-ъ… да? — предпазливо отвърнах аз. — В смисъл, това е отговор на въпроса дали ще дойда с вас, нали?

— Не — усмихнато отговори Сюзън. — Това е отговорът, който измъкнах с хитрост, така че там всичко е ясно. Просто исках да се убедя, че имате и други дрехи освен дънки и яке.

— Ох. Да — само казах аз.

— Супер — повтори тя, целуна ме още веднъж по бузата, стана и взе чантата си. — Значи, разбрахме се: в събота. — Тя се отдръпна и ме погледна с усмивка. Това беше поглед на убийца — зноен, примамващ. — Ще дойда. Във вечерна рокля.

Тя се обърна и излезе. Погледах след нея. Челюстта ми се плъзна от бара и увисна до пода.

За какво се договорих току-що? За среща? Или за разпит?

— И за едното, и за другото, най-вероятно — измърморих аз.

Мак постави пред мен картофките и сандвича ми. Мрачно измъкнах от джоба си няколко банкноти и прибрах рестото.

— Тя няма да прави нищо друго, освен да се опитва да измъкне от мен информацията, която не бива да й давам — въздъхнах аз.

— Ъхъ — съгласи се Мак.

— И защо се съгласих?

Мак сви рамене.

— Тя е красива — казах аз. — Умна. Сексапилна.

— Ъхъ.

— Всеки мъж с кръв, а не с вода във вените би постъпил така.

— Хм — изсумтя Мак.

— Е, може би — освен теб.

Мак леко се усмихна, явно поласкан.

— И все пак, от цялата тази работа няма да получа друго, освен неприятности. Сигурно съм се побъркал, щом се съгласих. — Взех сандвича си и въздъхнах.

— Дрънкало — каза Мак.

— Не, тя наистина е умна.

Лицето на Мак се освети от една от редките му усмивки, които го правеха да изглежда по-млад, почти момче.

— Не тя — каза той. — Ти.

Заех се с храната. И бях принуден да призная, че той е прав.

Това внесе някои промени в плановете ми. Моята идея да се разходя около Селзовската къща на езерото и да поровя за информация имаше смисъл само през нощта. Утрешната нощ вече беше заета с разговора с Бианка, защото имах силното подозрение, че Мърфи и Кармайкъл няма да измъкнат нищо от нея. Всичко това означаваше, че ще трябва да се влача до Лейк-Провидънс днес, понеже съботната нощ вече се изключваше заради срещата със Сюзън — или поне първата й половина.

Устата ми пресъхна от мисълта с какво може да се окаже заета втората половина на нощта. Тук вече не можеш да кажеш нищо предварително. Тя ме подведе, представи ме като последния глупак и, може би, ще изпробва всички трикове от арсенала си, за да измъкне повече информация за понеделнишкия брой на „Влъхва“. От друга страна, тя беше сексапилна, умна, и най-малкото ми симпатизираше. Това намекваше, че нещата може да не се ограничат само до вечеря и разговор. Нали така?

Въпросът обаче е дали исках това?

Всичките ми отношения с жените приключваха по жалък начин, започвайки с първото ми, юношеско увлечение. Е, разбира се, повечето хлапета претърпяват неуспех в първата любов.

Само че почти никой от тях не убива въвлеченото в това момиче.

Постарах се да превключа на други мисли преди да предизвикам поток от стари спомени.