Читать «Буря от ада» онлайн - страница 30

Малко след това излязох от „МакЕнъли“, носейки дадения от Мак тежък пакет с кратката бележка „Мистър“ вместо обяснение. Шахматната партия в ъгъла продължаваше и играчите седяха, обгърнати от облак ароматен дим от лулите им. Вървейки към автомобила си, се опитвах да определя как да се държа със Сюзън. Струва ли си да почистя и подредя бърлогата си? И, между другото, имам ли всички съставки за заклинанията, които ще ми се наложи да използвам в езерната къща тази вечер? Дали Мърфи няма да ме залови, че говоря с Бианка?

Сядайки в колата, все още усещах на бузата си целувката на Сюзън.

Объркано тръснах глава. Казват, че ние, чародеите, сме хитри. Повярвайте ми — нашата хитрост е безполезна, напълно безполезна срещу жените.

Глава 6

Когато се върнах в къщи, Мистър го нямаше. За всеки случай поставих храна в паничката му. Рано или късно той ще ми прости късните прибирания. Взех от кухнята всичко, което ми е нужно: прясно изпечен хляб без консерванти, мляко, мед, прясна ябълка, остър сребърен нож за писма, още малко храна на поднос, паничка и чаша, която сам бях издялал от къс тиково дърво.

После се върнах в колата. Моят Син Бръмбар вече не беше син — откакто се наложи да заменя и двете врати, отляво — зелена, отдясно — бяла, а и капакът на багажника отпред го замениха със същия, но червен. Впрочем името му така си и остана. Майк е страхотен механик. Той никога не пита що за сила е прогорила дупка в капака на багажника, нито за това, чии стоманени нокти са разкъсали и двете врати. Такава помощ е неоценима.

Запалих Бръмбара и го подкарах по E–94, покрай брега на езерото Мичиган. За кратко навлязох в територията на Индиана и почти веднага — през границата на щата — в самия Мичиган. Лейк-Провидънс е скъп, престижен участък с големи имения и просторни участъци. Земята тук струва скъпо. Сигурно Виктор Селз е изкарвал добри пари в предишната си работа, в „СилвърКо“, щом е можел да си позволи да строи тук.

Минаващият покрай езерото път се гънеше между високи дървета и ниски хълмове. Къщите бяха нарядко, на няколкостотин метра една от друга. Почти всички участъци бяха с огради и влизането в тях се извършваше от дясната страна на пътя, срещу езерото. Имението на Селз беше единственото, намиращо се между езерото и пътя.

Към къщата водеше равен, посипан с чакъл, ограден от дървета път. Площта на малкото полуостровче, влизащо в езерото, беше достатъчна за къщата и малък пристан, на който нямаше нито една лодка. Самата къща беше малка — в сравнение с останалите тукашни постройки. Двуетажна, много модерна — изобилие от стъкло и дърво, обработено по такъв начин, че вече не приличаше на дърво, а по-скоро на пластмаса. Пътят завиваше зад къщата и свършваше с паркинг, достатъчно голям, за да играеш баскетбол на него — между другото, тук имаше табло и мрежа, а над паркинга се издигаше дървената веранда на втория етаж.

Спрях Синия Бръмбар до задната стена на къщата и дръпнах ръчната спирачка. Всичките ми съставки бяха прибрани в пластмасова раница на предната седалка; взех ги, излязох от колата и раздвижих краката си. Свежият вятър откъм езерото пронизваше до кости и аз по-плътно загърнах якето си.