Читать «Буря от ада» онлайн - страница 31

Първите впечатления са важни, затова се вслушах в онова, което инстинктите ми говореха за къщата. Цяла минута просто стоях и я гледах.

Сигурно инстинктите ми се интересуваха само от още една бутилка от ейла на Мак. Те не ми говореха почти нищо, като изключим факта, че това е малка, но скъпа къща, в която семейството е прекарало доста приятни уикенди. Какво пък, там, където инстинктите претърпяват неуспех, ще се наложи да поработи интелекта. Почти всичко тук беше почти ново. Дори тревата около къщата не беше пораснала толкова, че да има нужда от косене. Само баскетболната мрежа беше разтегната, което говореше за честото й използване. Всички завеси в къщата бяха спуснати.

На тревата под верандата проблясна нещо червено и аз се приближих и го вдигнах. Беше пластмасова кутийка от фотолента — червена, със сиво капаче. В такива кутийки изпращат филми за проявяване. Кутийките са удобни и за съхраняване на всякакви дреболии, дори аз понякога ги използвам. Прибрах я в джоба на якето и продължих изследването.

Всъщност това място не приличаше на семейно гнездо. По-скоро приличаше на любовно убежище — дърветата на полуострова го скриваха от любопитни очи. Или на идеалното място за заклинател-новак, където може да изпробва новопридобитите си способности, без да се опасява, че ще му попречат. Накратко, идеалното място за новия занаят на Виктор Селз.

Обиколих къщата, опитах се отворя предната и задната врата, и дори вратата до верандата, която вероятно водеше към кухнята. Всички бяха заключени. По принцип ключалките не са пречка за мен, но Моника Селз не ме беше поканила да влизам в къщата. Не си е работа да влизаш в чужди къщи без покана. Една от причините, поради която вампирите избягват да правят това; те и така си имат достатъчно грижи да не се разпаднат на части тук, извън Небивалото. А и за смъртни чародеи като мен не е толкова опасно, но може сериозно да попречи на магията. И накрая, това е невежливо. Вече споменах, че съм ужасно старомоден.

И, разбира се, панелът на охранителната сигнализация „Тектроник Секюритиз“, който се виждаше през предната врата, също повлия на решението ми. Разбира се, можех просто да го омагьосам, превръщайки го в безполезна купчина части, но много охранителни фирми вдигат тревога, ако системите им неочаквано спрат да работят. И накрая, това във всички случаи беше напразна загуба на сили — истинската информация се намираше на друго място.

И все пак не ме напускаше усещането, че къщата не е съвсем празна. Подчинявайки се на импулса, почуках няколко пъти на входната врата. Дори позвъних. Никой не се приближи до вратата, в къщата не се запали нито една светлина. Свих рамене и заобиколих къщата, минавайки покрай няколко празни кофи за боклук.

Виж, това вече ми се стори странно. Искам да кажа, че очаквах да видя поне нещо в тях, нищо че никой не е живял тук напоследък. Може би боклукчиите идваха дотук за кофите? Едва ли. Ако семейство Селз идваха тук само през почивните дни и искаха да им изхвърлят боклука, логично беше да изнасят кофите до пътя, когато заминават. А това би означавало, че боклукчиите биха оставили празните кофи там, на пътя. Излиза, че някой ги е преместил обратно до къщата.