Читать «Братовчедите от вчера» онлайн - страница 73

Харисън дойде до нея.

— Мариан?

— Добре съм — отговори тя автоматично, защото това повтаряше толкова много пъти всеки ден. — После попита: — Какво, по дяволите, стана?

Той каза нещо също толкова безсмислено:

— Но нали ни остават още две седмици!

— О, господи! — извика някой и Мариан погледна нагоре, накъдето сочеше той. Източният хоризонт стана златен. На този фон един кораб, тъмен и малък, излетя от Мисията и се издигна в небето. Издигаше се все по-нагоре и по-нагоре, докато всички на баржата засенчваха очи срещу изгряващото слънце и гледаха как той изчезва от погледа им.

— Отиват си — каза тихо някой.

Те. Денебците. Ноа.

Още преди сълзите, които напираха в очите й да потекат, Мисията изчезна. В един миг беше там, голяма, солидна и сива на фона на ранната зора, а в следващия миг я нямаше. Във водата не се появиха дори малки вълнички.

Металната мачта в средата на баржата заговори. Мариан, както и всички други, се втренчи в екрана. Еднометровата мачта се бе превърнала в четири екрана, като на всеки се виждаше един и същ образ на извънземен/човек, говорещ с механичен глас.

— Аз съм посланик Смит. Не много дълго след сегашния момент, този запис ще стигне до всички хора на Земята, но искаме вие, които толкова много ни помогнахте, да го чуете първи. Ние от Свят сме ви дълбоко благодарни. Бих искал да ви обясня защо и да ви оставя един подарък.

Вашите астрономи сбъркаха в изчисленията си съвсем малко. След няколко часа споровият облак ще обхване планетата ви. Не мислим, че той ще ви навреди, защото…

Някой от групата около екрана извика:

— Какво?

— …защото вие генетично имате имунитет към този вирус. Подозирахме нещо такова преди да дойдем, макар че не бяхме сигурни. Homo sapiens е придобил имунитет, когато Земята е преминала през облака първия път, преди около седемдесет хиляди години.

Една графика замени лицето на Смит: галактиката Млечен път, дълго тъмно петно, преминаващо през нея и светеща синя точка за Земята.

— Въртенето на галактиката плюс движението й през пространство-времето ще ви доведе до контакт с противоположната страна на облака, за разлика от миналия път. Вашите физици успяха да видят приближаващия облак, но инструментите ви не са достатъчно прецизни, за да определите формата и дълбочината му. Земята ще минава през периферията на облака за период от две и половина години. При първия контакт облакът е убил всеки хомо сапиенс, който не е притежавал тази генетична мутация.

Генетична секвенция от базови двойки премина през екрана, прекалено бързо, за да бъде записана.

— Тази секвенция ще покажем по-късно във форма, която ще можете да запишете — продължи посланик Смит. — Намира се в нещо, което вие наричате „отпадъчна ДНК”. Секвенцията е транспозон и ще откриете, че тя е допълваща към генетичния код на спорите. Вашите организми не създаваха антитела срещу спорите, защото не ги възприемаха като нашественици. Преди седемдесет хиляди години нашите хора вече са били изселени от Земята, иначе и ние щяхме да умрем. Ние не притежаваме тази секвенция, която се е появила чрез мутация след нашето преселение.