Читать «Братовчедите от вчера» онлайн - страница 75

Още веднъж ви благодарим.

На баржата се вдигна голям шум: говореха, спореха, крещяха. Слънцето вече се беше издигнало над хоризонта. Три кораба на Бреговата охрана се насочиха от пристанището към баржата. Мариан се загърна по-плътно с жълтото одеяло, за да се предпази от утринния бриз и усети, че нещо в джоба на джинсите й започна да вибрира.

Тя го извади: плосък метален квадрат с образа на Ноа. Щом погледът й попадна върху него, лицето заговори:

— Заминавам с тях, мамо. Искам да знаеш, че съм напълно щастлив. Тук принадлежа. Живея с Лаамох; — доктор Джоунс — и тя е бременна. Твоето внуче ще се роди сред звездите. Обичам те.

Лицето на Ноа на квадратчето избледня.

Обзе я такъв гняв, че й причерня пред очите. Нейният син и тя нямаше никога вече да го види! Нямаше никога да види и своя внук или внучка. Ограбиха я, лишиха я от това, което й принадлежи по право, тези извънземни не трябваше никога да идват…

Тя спря. Хрумна й нещо поразително и тя стисна дървените перила толкова силно, че ги одраска с нокти.

Извънземните бяха допуснали грешка.

Нейният гняв, колкото и да беше ирационален, щеше да се разнася и усилва по цялата планета. Денебците бяха осъзнали, че земните хора ще работят с всички сили, само ако собственото им съществуване е застрашено. Но не бяха осъзнали останалото. Присъствието им на Земята беше предизвикало бунтове, отклоняване на ресурси, смърт, паника, страх. „Лекото преболедуване” като при Роби, което щеше да засегне двайсет процента от населението и щеше да настъпи внезапно, започвайки днес, беше достатъчно, за да разстрои всяка икономика на планетата. Извънземните преминаха през света като буря и както става след всяка голяма буря, пейзажът се промени. И още нещо, денебците бяха взели със себе си десет души, което можеше да се разглежда като акт на промиване на мозъци, за да си осигурят подходящи лабораторни мишки за бъдещи експерименти.

Братя, да — но Кастор и Полукс, чиято връзка се простираше до звездите, или Каин и Авел?

Хората не прощаваха лесно и мразеха да бъдат подкупвани, дори с междузвезден двигател. Смит трябваше да остави друг подарък, подарък, който не би позволил на земните жители да стигнат до Свят, тази мирна и богата планета, на която отмъщението и войната бяха напълно чужди.

Но от друга страна, може би грешеше. Само като си помислеше колко пъти вече беше сбъркала: за Елизабет, за Райън, за Смит. Може би когато вълненията на Земята заглъхнеха и действително бъдеха построени междузвездни кораби, човечеството щеше да бъде толкова запленено от подаръка на денебците, че хората наистина ще отидат на Свят като приятели. Може би възможността да стигнем до звездите би смекчила дори американския изолационизъм и би подтикнала страните да споделят необходимите ресурси. Би могло да се случи. Гените на сътрудничеството, оформили Смит и Джоунс, се срещаха и в земния геном.

Но това би могло да се случи само ако онези, които го искаха, положеха много усилия да убедят останалите. И ако работят толкова много, за да насърчават приятелството, колкото бяха работили, за да осигурят оцеляването си. Беше ли възможно? Можеше ли да бъде направено?