Читать «Братовчедите от вчера» онлайн - страница 71

Мариан започна да наблюдава краката. На всеки няколко секунди хвърляше поглед към краката на хората в лабораторията, за да се увери, че те все още са там. Работните ботуши на Харисън, сякаш щеше да тръгне из горите на Хъдзън Бей. Черните оксфордки на Марк Ю. Найковете на Пени — дали си мислеше, че ще излезе да тича? Сандалите на Роби…

Престани, Мариан!

Не можеше.

Спряха да изпращат проби на денебците и зачакаха със затаен дъх да видят какво ще се случи. Нищо не се случи.

Работни ботуши, оксфордки, найкове, сандали.

— Струва ми се — каза Харисън, — че открих нещо.

Беше непознат протеин в кръвта на Мариан. Имаше ли той нещо общо с вируса? Не знаеха. Трескаво се захванаха да го култивират, да определят секвенцията му, да го фотографират, да го търсят в останалите.

Беше август.

Външният свят, с който нямаха връзка, беше престанал да съществува за тях, колкото и усилено да се мъчеха да го спасят.

Работни ботуши…

Оксфордки..

Сандали…

НОА

В градината заваля дъжд. Ноа вдигна глава към изкуственото небе. Обичаше дъждовните следобеди, въпреки че те не бяха нито дъжд, нито следобеди. Скоро щеше да види истинските.

Лаамох; вървеше към него през тъмните сочни листа, отворени като приветстващи ръце. Ноа се учуди; през последните важни дни тя рядко излизаше от лабораторията. Имаше толкова много работа.

— Не трябва ли да преподаваш? — попита тя.

Той искаше да отговори: Избягах от училище, но нямаше представа какъв е идиомът на светски. Вместо това каза, като се надяваше, че уцелил времето:

— Моите ученици ще се върнат наскоро. Защо си тук? Нещо лошо ли има?

— Всичко е наред — каза тя и се притисна към него. Ноа пак се учуди; светските хора не се докосваха сексуално на публично място, дори и на публично място, което временно е безлюдно. Други хора може да дойдат, хора, които нямат партньор, и беше толкова грубо да показваш пред тях физическа близост, колкото да ядеш пред гладен човек.

— Лаамох;…

Тя прошепна нещо в ухото му. Думите й се смесиха с дъжда, със силния аромат на цветята, с миризмата на мокра пръст. Ноа я притисна към себе си и се разплака.

VI: S МИНУС ДВЕ СЕДМИЦИ

МАРИАН

Трапезарията пред лабораторията беше осеяна с тавички от замразени храни, изхвърлени стерилни опаковки и празни бутилки от дезинфектанти. Харисън се тръсна на един стол и каза на глас очевидното:

— Провалихме се, Мариан.

— Да — каза тя. — Така е. — После гневно добави: — Мислиш ли, че денебците знаят повече, отколкото знаем ние? И не го споделят с нас?

— Кой знае?

— Гадни копелета — каза Мариан. От седмици вече, тя беше минала на другата страна и не защитаваше извънземните, а ги обвиняваше. Каква част от човечеството я беше изпреварило в това отношение? Към момента, може би цялото.

Не бяха открили нищо полезно относно аномалния протеин в кръвта на Мариан. Човешкото тяло съдържаше толкова много протеини, които не са проучени. Но това вече не беше важно. Нямаше време.