Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 100

На другата сутрин вдигнахме платна. Вятърът беше непостоянен и често променяше силата и посоката си. Но пък имаше слънце и по небето се гонеха бързи бели облаци. Имах чувството, че сме излезли на разходка.

— Ех, защо всички войни не са такива — коментира селандерът, който се очертаваше като дърдоркото на кораба.

До този момент повечето моряци вече бяха научили как да извлекат максималното от оскъдното свободно пространство и се бяха изтегнали по капаците на сандъците със снаряжението си. За възглавници им служеха сгънати платна и подпъхнати кожени жакети. Забелязах, че Транд нарочно стои настрана. Заел позиция на малката предна палуба, следеше хоризонта пред нас или по-често оглеждаше брега.

Движехме се право на север. Малко преди обяд забелязах, че от известно време Транд гледа само в една точка. Нещо в позата му ме накара да се обърна и погледна капитана. Гледаше в същата посока, към сушата, след това по кърмата, към вълните и морето, сякаш проверяваше скоростта и посоката на вятъра, след това към бронзовия ветропоказател на кърмата. Всичко като че ли бе наред. Двата ни кораба се движеха право напред, нищо не се бе променило.

Селандерът, който изтегнат по гръб бе подложил лице на слънцето, лениво се извъртя на хълбок, надигна глава и надникна към вълните.

— Скоро ще сме при Стедж Байт — каза. — А, ето го и него. Виждам от далечната страна на малкия остров платна. Трябва да се задават от Западна Селандия. — Извъртя се пак и се настани удобно. — Вероятно търговци на път към протока.

— В такъв случай са дошли да търгуват не с кесии, а с мечове. Това са бойни кораби — обади се едрият датчанин. Засенчил с лакът очи, се взираше към далечните платна. Мъжете ни изведнъж се размърдаха. Седнаха и се заоглеждаха, а няколко дори станаха и присвиха очи в същата посока.

— Откъде разбра, че са бойни? — попита един лужик. Беше от речните гребци и очевидно за пръв път излизаше в открито море.

— Платната са раирани — отговори датчанинът.

Надигнах глава към новото ни платно. По него нямаше знаци.

— Може и те да ни вземат за търговски кораб.

— Съмнявам се — каза датчанинът. — Търговските кораби не са с ниски, широки платна. Щом се отдалечат от острова и ни видят ще познаят по корпуса дракара и ще разберат, че не сме безобидни търговски кораби. Все пак може и да изкараме късмет. Западна Селандия се управлява от граф Улф, един от васалите на Кнут. Тези кораби може да са подкрепления. Ще плаваме заедно с тях и ако налетим на врагове на краля, те ще се замислят, преди да ни нападнат.

Когато странните кораби се появиха иззад дюните, се оказа, че едрият датчанин е бил прав, поне отчасти. От протока излязоха пет кораба. Три бяха дракари като нашия, два — търговски кнорове, очевадно движещи се под ескорт. Падаха се малко по-нагоре по вятъра. Проследихме ги как нагаждат курса си към нашия, като постепенно намаляват разстоянието, сякаш с намерение да се присъединят към нас.